Стаята на момичетата

Стаята беше обзаведена средновековно,с дървени мебели,наредени покрай стените.Имаше много прозорци,които гледаха на запад към залеза и забранената гора...

Розали влезе в спалнята. Няколко прозореца бяха отворени и я лъхна лек ветрец. В очите й се появиха игриви пламъчета. Тя си остави багажа до най-крайното легло, до което се намираше един отворен прозорец. Седна на перваза и се загледа в тъмнината. Беше радостна, че се вижда Забранената гора, а също и залеза, който беше великолепен. Роз легна на леглото, което беше много удобно и затвори очи. Сети се за сестра си, която й бе заръчала да й се обади, щом пристигне. Красивото момиче извади елегантния си телефон и набра номера на Ашли. След това поговори малко с нея и щом свърши се зае да си оправя багажа. Никой не беше пристигнал още в Амон. Тя беше явно първата. След половин час оправяне, нещата й сияха. Всичко беше на мястото си. Тя си взе iPod-а и си пусна музика...

Джесика влезе в стаята на момичетата. Тя видя другото момиче.
-Здравей! Аз се казвам Джесика Паркър. Приятно ми е!-Джесика остави куфара си до срещуположното легло, което също беше до прозореца, както на другото момиче.

Розали погледна другото момиче. Не беше от най-приказливите, но реши да се запознае.
- Розали Хейл - след това седна.
- Виж, може да ти направя погрешно впечатление, затова ще ти кажа направо - не можеш да спечелиш лесно доверието ми. Не съм от най-приказливите и дружелюбните. Нямам много приятели. Мразя да ми се бъркат в работите. Но ти ми се виждаш добро момиче и може да общуваме, но не си мисли, че съм лесна. Ако някой спечели доверието ми, той го има за вечни времена. Бих се самоубила заради приятел. Ако искаш да ми станеш такава, пробвай. Но ако не искаш, изобщо не се захващай - след това отново легна на леглото си и зачак отговора на Джесика.

Роуз поклати глава.
- Явно не искаш да имаш нещо общо с мен. Спокойно, не ти се сърдя - Роуз се усмихна и стана. Разплете си косата и излезе от момичешката стая, за да не притеснява Джес.

Вай влезе в стаята.Тя видя момичета и отиде при тях.
-Здравейте аз съм Вайола.Приятно ми е.-каза тя и подаде ръка към едното.

Роуз влезе отново в момичешката спалня точно, когато ново момиче се запознаваше с Джес.
- Аз съм Розали - усмихна се Роуз. След това отново се появиха хладните й очи и отиде до леглото си. Тя започна да чете списание. Едва ли някой щеше да я заговори, щом беше с такъв характер.

Изведнъж се чу пронизителен звук от Роуз. Тя стана и хвърли списанието на леглото. Погледна другите две момичета и хукна към вратата. Излезе като вихър, а Джес и Вай се чудеха какво е станало.

Ким влезе в стаята. Видя другите момичета и им каза само:
-Здрасти!-след това си избра едно легло, малко по-отдалечено от другите, но под един прозорец и седна на него. Веднага започна да си разопакова багажа без да каже нито дума на другите момичета. След като беше готова Кимбърли реши да излезе и да поразгледа. Тя стана и излезе от стаята..

Симон беше пристигнала току-що. Първата й работа бе да остави двата си куфара, които не бяха малки. Момичето бе помъкнало със себе си доста от нещата и пак мислеше, че са малко. Хубаво беше, че й бяха пратили писмо, в което да я ориентират къде е общата стая на пети курс. Момичето, очакващо нови приключения тук, помъкна с лекота багажа си по стълбите. Когато ситгна вратата, която щеше да опознае толкова добре си пое дъх и натисна дръжката. По принцип не бе от притеснителните, но все пак идваше тук на късен етап и не се знаеше как ще я приемат другите. През общата стая, приличаща на огромен хол, мина като вихър понеже нямаше никой. Изкачи стълбите към момичешките спални и отвори вратата. В помещението имаше няколко човека и тя се усмихна лекичко.
- Здравейте. - гласът й беше звънлив и приятен както обикновено. Притеснението, за нейна радост, не повлия на нотките.
- Здрасти. - отвърна й едно от момичетата и й се усмихна.
Французойката нямаше намерение да се застоява тук, а искаше да разгледа новото си училище и поредния дом, който щеше да я приютява в продължение на три години. Момичето остави куфарите си до едно свободно легло, което се намираше някъде по средата на стаята. Поогледа се малко, за да се запознае с обстановката и качи едната част от багажа си на леглото. Преди да се настани реши да попита за всеки случай.
- Това е свободно място, нали? - загледа момичето, което я беше поздравило.
- Май да. - явно и то не бе особено запознато.
- Добре, ако има проблем, после ще преместя нещата си.
След тези думи, брюнетката извади част от дрехите си и започна да ги нарежда в гардероба, който бе отреден за нея. След десетина минути бе приключила с всичко.
- Аз... ще отида да се поразходя. Чао. - тя махна на момичетата, които бяха останали в стаята.
- Чао. - отвърнаха й и те и французойката се запъти към вратата. За момент се поколеба, но след това натисна дръжката и бързо се измъкна от общата стая.

Селена влезе в стаята остави си куфара и видя че няма никои,но не след много дълго влезе...

Роуз влезе в стаята на момичетата.
- Здравейте! - поздрави тя. Облече си това:

http://www.polyvore.com/cgi/img-set/BQcDAAAAAwoDanBnAAAABC5vdXQKFlFCSFd1dEZKM1JHQ3VyTl9UU3NodEEAAAACaWQKAWUAAAAEc2l6ZQ.jpg / потничето и панталонките/

и взе някакво списание за мода. Започна да го разглежда...

В стаята влезе Кимбърли. Тя видя Розали и се приближи до нея:
-Здравей!-поздрави тя-Какво четеш?-попита я и седна на леглото си, което бе до това на Розали..

- Ким! Здравей! - Роуз я прегърна и й направи място на леглото.
- Амиии обичам мода - засмя се тя.
- Ти? - попита момичето и почака отговора...

-Ами идвам от езерото. Бях решила да се разходя и сега се връщам.-усмихна се мило Кимбърли-Как си? Нещо ново при теб? При мен е както обикновенно.. все същият празен живот..-засмя се тя горчиво, но после отново се усмихна и много се радваше, че вижда Роуз-Много се радвам да те видя!-каза й тя и я прегърна. Не можа да задържи това чувство за себе си.. Такава си беше.. Открита както винаги.

Роуз отвърна на прегръдката.
- Аз...както винаги весела, тъжна иии луда - Роуз се засмя гръмогласно и другите моичета я погледнаха учудено. Тя се обърна към тях:
- Какво? Не може ли да се смея на лудостта си? - засмя се още веднъж Роуз.
- Ким, да си виждала Сел и Моли? Последно отидоха...Мисля, че знаеш къде - каза тихо Роуз...

-Не, не знам нищо за тях от последната седмица.. Ами да, в последната седмица не съм много в течения на нещата.. Ще трябва да наваксам пропуснатото.-направи измъчена физиономия Ким-Да не би да се е случило нещо важно, което не съм разбрала?-прошепна тя и зачака Роуз да й отговори.

Роуз сниши глас.
- Те отидоха в пъкъла в имението на Вайл. Сел искаше да измъкне Моли, но не знам какво е станало после...

Кимбърли се учуди. Не можеше да си даде отговор на това, което си мислеше, затова попита Розали:
-А Моли какво прави там? Да не би.. Роуз, моля те, обясни ми нещата.. Толкова съм.. Винаги пропускам най-важното-измъчено се усмихна момичето. Винаги ли трябваше да става така?! Да е толкова тъпа?!

Роуз сякаш прочете мислите й.
- Не си тъпа. Не беше тук. Моли се е провинила...И трябва да бъде наказана от вампирите, но май не е чак толкова лесно ии май не е само това...Не можах да разбера всичко - Роуз беше оставила списанието на земята. Тя погледна Ким и направи крива физиономия...

-Аха, ясно.-отвърна Кимбърли-А как бихме могли да разберем повече?-зачуди се тя и бегли идеи пробягваха в съзнанието й-Или пък не ни влиза в работата.. Не знам.. Ти как мислиш?-попита я тя.

- По принцип можем да разберем....Но не знам дали ще искат да им се бъркаме в работите. Според мен само ако стане нещо лошо тогава....Аз тръгнах след Сел, но тя ми каза да не ходя там...И честно казано едва ли е приятно! Така че, по-добре да не се месим...
- Иначе, как е при теб?

-Ами.. Все същият скапан живот-засмя се Кимбърли и после след като помисли малко каза:
-Всъщност.. новото е, че брат ми се мести да живее в Мадрид ии бих искала да отида с него, но..-Ким се усмихна-Иначе всичко е наред, няма никакви новости.. А при теб как е? В дома на Сел ти стана нещо.. Няма нужда да ми казваш какво е, просто.. Сега изглеждаш добре.-предположи момичето и се радваше, че Розали е добре..

Роуз направи безизразна физиономия.
- Оу...миналото ми никога няма да мога да го загърбя...Беше просто...ужасно. Извинявай, не ми се говори за това сега. Ъм, между другото, искаш ли да отидем у нас? Ще те запозная и със сестра ми - усмихна се Роуз...

-О, да разбира се!-възкликна Кимбърли. Най-после нещо ново..-Ще се радвам да се запозная със сестра ти.-лъчезарно се усмихна момичето-Е, тръгваме ли?

» Банята на момичетата
» Банята на момичетата
» Спалнята на момичетата
» Спалните на момичетата
» Стаята на момчетата