Стаята на Вивиан

Заглавие: Стаята на Вивиан Сря Май 27, 2009 8:53 pm

Вив почти безуспешно се беше опитала да пресъздаде стаята си у дома.Общо-взето тя изглеждаше така:
Стаята на Вивиан DarkRoom

..но имаше плюс това и един огромен дрешник,пълен с всичките тоалети,които щяха да са нужни на Вивиан за по-висши поводи и събития...

Почуках на вратата,с кратката надежда да има някого,но беше минимална,беше пълнолуние,Вивиан щеше да е в храма,където аз нямах намерение нито да ходя,нито да гледам.Трябваше да ми услужи със сребърното си ножче за секунда исках да си нарежа плодове,но явно нямаше такава вероятност,защото фактически-нея я нямаше.Безмислено ходене и гласене за нищото,което ми достави голямо удоволствие.Изглеждах така и в лицето.Обърнах се и тогава...

Станах от леглото когато долових шума от пристигането й. Станах и отворих вратата.
-Здрасти, Моли! - поздравих я аз лъчезарно и я поканих да влезе.-Какво те води насам днес?-попитах с усмивката,която рядко се виждаше на лицето ми-съвсем естествена.Днес бях с червена коса и пурпурни на цвят очи,доста височка.Но щеше да ме познае,тя ме познаваше и в четирите ми форми-и русичката миловидна девойка с морскосини невинни очи,която й напомняше,че съм полудемон,и ангелскочерната коса и червените очи,навяващи страх,но и възхищение-във вените ми течеше кръв на гръцката богиня на красотата,и гигантския вълк с познатите тъмнокафяви очи,който тя може би най-харесваше от всичките ми образи,и сегашния ми вид-червена коса и пурпурночервени очи....сега бях като нея-вампир.Зачаках отговора й спокойно...

-Здрасти,Вив....Просто ми се прииска да ми услужиш със сребърното си ножче,знаеш,че аз нямам такова,пък държа на качествените прибори и ми се ядът круши и няма, с какво да си ги нарежа... Така и така не мога без сребърно ножче,би ли ми го дала,МОЛЯ ТЕ?-замазах положението с огромна лъжа,която просто прозираше от километри и ако не беше ангелското ми изражение,примесено с кучешката муцунка,с русите ми къдрици и сините ми очички,които се бяха насълзили и блещукаха,може би щеше да се осъмни,но сега просто бе невъзможно.Никой не отказваше на това изражение...

Защо, мамка му, ще настоява толкова, ако просто иска ножче за КРУШИТЕ СИ?! Махнах небрежно с ръка и посочих плота на мивката в кухнята :
- Ето ти ги крушите, режи. Амаа пред мене.
- Ноо... - подхвана протест Моли.
-Режи. - казах и втренчих очите си в ножа, който държеше. - Иии Моли. - тя се обърна, отивайки към кухнята. Прошепнах го толкова тихо, че аз самата едва чух гласа си:
- Иска ми се да знаеш, че имам още едно такова. - шепотът остана като полъх, когато се врътнах и отидох да я чакам в хола, а косата ми се разпиля по дивана...

Шмугнах се през прозореца и изтичах навън с неосезаема скорост.Ей,сега ще си режа китките пред нея...Нали ще ми го вземе?!?Изтичах към моята стая безшумно се изнизах като вода и скоро ме нямаше...

Когато се намъкнах тук,отваряйки вратата с ритник и влачейки след себе си половината фамилия и Моли,светнах лампата и разкрих мрачната обстановка на Меган й кипна:
-Ама Вивиан,досега бях в пъкъла окована с вериги,а ти ме водиш на подобно място?!
Въздъхнах тежко и после казах:
-Така става ли?-с магия направих стаята да изглежда така:
Стаята на Вивиан Bi2212929

-Така по-става.-съгласи се тя.
-Влизай да с екъпеш!-наредих й.-Мамо,отиди в кухнята да намериш храна за Артур,моля те!-когато и тя се изниза и най-сетне останах насаме с Моли,й казах:
-Не се сърди на Мег,че е толкова недружелюбна,просто е притеснена за детето...още е в стрес,когато татко й го взе и тя тръгна след него,прекара 48 часа в пълно неведение къде е синът й...така че прости й гадното поведение,моля те,не искам вражди и помежду ни...отново.-казах деликатно,май нямаше дете,но все пак се надявах да разбере...

-Няма нищо,просто исках да помогна,пък и той май се чувства добре...-погледнах аз момченцето склупило очи в косата ми,обвило ръце около шията ми.Беше много сладко същество,а аз обожавах малките деца-Знам,какво й е било на жената,просто не исках да припадне по пътя,като гледах как се клатушка от нейната тежест...Както казах,просто исках да помогна.-измънках аз и сложих момчето на леглото,малко трудно го откопчих от мен,но все пак седнах до него.
-Как си,миличко?-усмихнах се мило аз и го погалих по косичката,слагайки го да си легне...

Детето й се усмихна и каза съвсем ясно,което не беше много обичайно за тригодишно дете:
-Добре съм.Там долу беше ужасно....дядо се отнасяше ужасно с мама,караше я да му танцува,да му пее....после я връщаше в тъмницата и тя плачеше....понякога на ръцете й излизаха рани от веригите и тогава аз й ги лекувах.Аз мога да лекувам хората...и не само тях.Само когато докосна раната и тя заздравява сякаш не я е имало...но и леля са я затваряли така...тогава тя беше измъчвана по същия начин...Татко им не ги обича много-Артур ме посочи с малкото си пръстче...

» Стаята на Моли
» Стаята на Емили
» Стаята на Джейкъб
» Стаята на Рита
» Стаята на ръководителката