Моли Симс
Учител и ръководител на курс
Брой мнения : 238
Join date : 29.03.2009
Местожителство : в ада,където ще дойдеш и ти
Данни на героя
Име на персонажа: Моли Симс
Раса: Вампир
Пост/курс: Учител
 | Заглавие: Re: Имението на Вайл  Чет Юни 11, 2009 11:01 pm | |
| -Ти не бива да си тук.Той не те иска...не иска да те задържи.Върви си!СЕГА!Ще му кажа,че наказанието ти е изтекло и ще го забаламосам с друго.Върви си,Селена...Бягай от тук и не се връщай повече...за мен шансове няма,но ти...ти можеш и ТРЯБВА да си отидеш.Хайде...! Идвай! -изсъсках аз и влязох в трапезарията
-Вайл...тя свърши с наказанието си.Осъзна грешките си в размисъл и ще я изпратя,за да отиде при семейството си.-казах тихо аз и той кимна със сухите думи:
-Когато пак имаш нужда за размисъл,заповядай отново!
| |
|
Вивиан Денали
Директор
Брой мнения : 404
Join date : 29.03.2009
Age : 27
Местожителство : Нека видим дали ще ме намериш, когато се слея със сенките... когато изчезна от погледа ти... и видиш гарван, който отлита в мрака на нощта... нека видим дали ще ме намериш...
Данни на героя
Име на персонажа: Вивиан Даркуиш
Раса: Демон,върколак,полубогиня.
Пост/курс: Директор,рък. на пети курс и учител по три милиона предмета.
| | Заглавие: Re: Имението на Вайл Пет Юни 12, 2009 3:09 am | |
| Кимнах примиренчески,поклоних се разсеяно и излезнах през главната порта.Дворът изглеждаше така. Сет ме чакаше там.Веднага се залепи за мен и аз неловко стиснах ръце зад гърба си.-Селена.-въздъхна облекчено той и ме прегърна.Отдръпнах се.-Какво има?-попита той веднага,притеснен.-Ами...чувствам се ужасна,Сет.Лъгах те седемнайсет години.Името ми дори не е Селена.Лъгах те през цялото време.Съжалявам... Помниш ли братовчедката ми Вивиан Турунен,финландката?-той кимна предпазливо.Аз млъкнах и го загледах многозначително.-Онази,полудемонката,която те заведе в Пъкъла и ти повярва,че е чудовище,каквото ти каза,защото самият ти беше чудовище.Е,аз бях това момиче.Сет ме изгледа странно и единственото,което успя да измъдри,бе:-Стига бе!Сериозно ли?!-челюстта му увисна.Аз се усмихнах с някогашната усмивка,докарах среднощносините си невинни зловещи очи и черната мека като коприна коса.-Помня как не можеше да повярваш,че съм човек.Аз съм полудемон,полувълк,Сет.Опасна съм.Трябва да ме оставиш да вървя там,откъдето идвам.Не трябва да те мъча повече.Живей спокойно,с Лия ще ти е по-добре.Сериозно.Върви.Намери я.Ще сте добре,ще живеете щастливо.Ще ме забравиш лесно.-Няма да те забравя.-Напротив.-заупорствах тъпо.Знаех,че белязано момиче не се забравя.-Ще ме забравиш,ще ме преживееш.Ще си щастлив.-НЕ,ВИВ!-кресна той,вече извън нерви.-Хубаво.-въздъхнах.-Идваш с мен тогава.В самия Ад.Щом по ти харесва,ще ти покажа колко е хубаво там.-казах и го завлякох надолу извън градината.Но не знаех,че от прозорецанякой е чул цялата ми изповед... | |
|
