Имението на Даркуиш

Вивиан живееше сам-сама в едно огромно имение. Беше богата, но самотна, и даваше всичките си пари само за да намери някой, с който да контактува...Имението отвън изглеждаше така:


Стаята на момичето беше старинна, както и цялата мебелировка в имението, имаше легло по неизвестни прочини, при това двойно... но тя го понасяше и търпеше с удоволствие масивните мебели отпреди шест века. Стаята беше такава:


Банята не беше от най-големите, и пак беше старомодна и мрачна... както всичко друго тук. Изглеждаше така:


Трапезарията, която се ползваше и като кухня, беше просто реквизит, защото Вив не можеше да яде човепка храна. И все пак, тя изглеждаше така:


Имаше и дневна стая, която обаче не се използваше много, защото Вивиан отказваше да се задържи за повече от десет минути вкъщи. Дневната, холът, изглеждаше така:


Градината беше големичка, но Виви не полагаше каквито и да било грижи за нея по незнайни причини, затова тя беше подивяла. Изглеждаше така:

Връхлетях тук като фурия. Застанах пред огледалото в стаята си и започнах да се оправям. Косата ми изглеждаше така за секунди:

После се заех с дрехите. Всичко исках да е червено, заради очите и заради рубинения пръстен, подарък от много скъп човек, който още носех и нямаше да сваля никога. Та... роклята:

Обувките:

Обиците:

Прословутия пръстен:

Чантата:

Обиците:

Гривната:

Колието:

Побързах да навлека всичко това, което беше проснато на огромната спалня в стаята ми и побързах да се измъкна от къщата... качих се на черното порше и изчезнах сред облак прах към Амон...