Домът на Симс,Воутури и Кълън

Имението

Най-огромното нещо,което някой може да си представи...гори,които и с години да се обикалят площта им няма да се измери.Стаи,които никога никой няма да може да изброи.Коридори,от които никой не може да се измъкне без да е живял тук,само антрето,т.е. входната зала е около 5 декара...Смятайте...Най-влиятелните фамилии от вампири обитават замъка от векове.С кръвни роднински връзки!Няма да показвам всички стаи,само тези на Моли,понеже и с години да слагам снимки пак няма да стигне мястотo.
Спалнята на Моли:

Дрешниците:

Банята

Приемната

Имах чувството,че километрите никога няма да се стопят,макар да изчезваха под лапите ми за секунди.Стигнах до вратата и приех човешка форма.Бях облечена така.Застанах пред портите и почуках на огромната врата.Не беше по-малко от при нас,но ме беше страх да се изправя пред цяло сборище на три фамилии вампири.Приех по-миловидната си форма.Моли нямаше да ме познае....може би.В далечното ни детство се бях превръщала и в двете си форми пред нея.И русата коса и червените очи,и нетолкова милата черна коса със студено изражение нямаше да я умилостивят,но поне сега може би нямаше да ме познае.Влезнах в замъка и заискачвах стълбите.Нее,помислих си,това облекло е съвсем прекалено...Вече и с дрехите,и на външен вид изглеждах в ''миличката'' си форма-така.Почуках на вратата на стаята на Моли и влязох...с дивата надежда че не си спомня детските игри,където за забавление през две минути променях външния си вид...надявах се русата коса и кървавочервените очи да я объркват..
-Моли Симс?Или имам грешка?-попитах,и гласът ми беше различен-див,трептящ от ярост,необуздан.Не беше моят сдържан равен безстрастен говор...продължих да крия мислите си,превръщайки опитите й да ги прочете в мъгла,и се зачудих дали ще ме познае...

-Идиотка...-въздъхнах аз-Тръгвай си,не мога да те сбъркам и от километри,Селена...или Вивиан...Вече не зная,как да те наричам.-завъртях очи.Още лъжи...сякащ тези не стигаха.Толкова прозрачна...винаги
-Тръгвай си,защото тук не е като при Вайл,тук мама и тате ще те разкъсат за части от секундата,а аз няма да мога да ги спра...Махай се,докато можеш да спасиш жалкият си живот от 3 поколения вампири,всеки от които имащ силата да те съсипе...Махай се,докато не ми е кипнало...не заслужаваш да те погледна...до къде падна...да се правиш на дете...Докъде стигна?-разтърсих глава невярващо,нима бе толкова глупава...

От това вече ми кипна.Погледът ми се замъгли,но започнах да редя думите скоростно:
-Не съм като теб,Моли.Повикай мама и татко да ме набият.Не ми пречи.Вече знаеш какво съм,Моли.По-лошо от вас.По-лошо от всичко.Искаш истината,така ли?Ще боли.Повече от всичко.Не ти казах КАКВО съм,защото аз съм просто един звяр,не ти казах,защото се страхувах,че и ти ще си тръгнеш.Ужасявах се,че ще ме оставиш.И ти.Защото всички ме мразеха.Дойдох тук,на края на света,за да намеря някой,който да ме приеме като това което съм.Единственото,което ми хрумна беше да намеря чудовище,което ще е,не толкова ужасно,но ужасяващо почти колкото мен.Почти.Но предтави си колко бях отчаяна,Моли,щом се страхувах,че дори вампири ще избягат от мен.Кръвопийци.А аз пак се опасявах,че ще си отидеш,защото ще си отвратена от мен,от това което съм.Кажи какво мислиш за мен СЕГА!Съвсем честно.После викни вашите и аз ще се опитам да се боря с тях с чест.И ще си отида.Обещавам.Но първо ми кажи какво мислиш за мен.Отвращавам ли те?Плаша ли те?Най-вече те отвращавам вероятно...обясни ми,моля те.-помолих я,вече пак бях надянала маската на спокойствието,на безстрасното очакване,което може би я влудяваше,а може би просто я забавляваше...не бях сигурна що за човек е...зачаках я поне да ми отговори нещо или ако не иска да ми обясни какво мисли,да викне мама и бащичко...силно се надявах на първото...

-Отвращаваш ме,Селена...познаваме се от деца...никога нямаше да те оставя,а ти,ти ме лъга...ЗАЩО МЕ ЛЪГА...не съм човек,който ще те остави само,защото си "звяр",никога не бих те намразила заради това...ОТВРЪЩАВАШ МЕ ЗАРАДИ НЕДОВЕРИЕТО ТИ,ЗАРАДИ ЛЪЖИТЕ ТИ,ВИВИАН ДАРКУИШ,НЕ МОЖЕ ТИ ДА МЕ ЛЪЖЕШ ПОВЕЧЕ ОТ ДЕСЕТ ГОДИНИ!НЕ МОЖЕ....-заглъхна гласът ми..тих,в тишината,проряза я викът ми на името й...На истината и не,не...тя ми бе близка,повече от близка-заедно винаги,но това,че предпочете да се застъпи за върколашкото си пред приятелството ни,в безмислената кавга,която не я засягаше,то това ме болеше още...Чашата преля и когато дойде да ме търси при Вайл,да се излага на опасност,да ме лъже през всичките тези години и аз да не разбера нищо...КАК МОЖЕШ ДА Й ВЯРВАШ?-този въпрос кънтеше в мислите ми и си чаках отговора...

-Моли.Просто за тези сто и трийсет години съм свикнала всички да ме зарязват,да ме оставят,само заради това,което съм.Почувствах те близка.Като някой с подобна съдба.Вкопчих се в теб отчаяно,така уплашена да не те загубя,че те излъгах...а за името..нима искаш да чуеш?Дадох клетва със собствената си кръв,рязаха ми вените,че няма да казвам истинското си име.Дори не зная защо.Така отчаяно се вкопчих в теб,че в страха си да не си отидеш,когато чуеш историята ми,аз мълчах.Години наред.Исках да ти кажа,но не намирах вратичка в клетвата..на Амарант не му пука,Моли,щеше да ме убие като нищо.Ако искаш...ако все още искаш да ме чуеш,ще ти кажа сега.Мама-Алексия-била най-красивото момиче в Гърция.Три века преди новата ера.Амарант я видял от пъкъла и пратил подчинените си да му я доведат за съпруга.Тя била безотговорна и вятърничава.Обещали й власт и разкош и тя се омъжила за Дявола без питеснения.Родила мен,момиче,красиво като ЛУната,но зло като демон,и ме кръстила Вивиан,на езерната дама от легендите за крал Артур.Раснах в самота.Пуснаха ме да изляза на слънчева светлина,когато бях на десет години.След клетвата.Нарекоха ме Селена.Заживях като сираче по улиците.Сближих се с най-долните създания в магическия свят-нямаш идея какво и кого съм срещнала по градските канали.Дойдох тук.Бях превърната във вампир за известно време,но това е част от живота ми,която знаеш.Съвсем се намразих-та аз бях изрод.Изчадие.Полувълк,полудемон,полувампир.Отвратих се от себе си.И тогава открих теб.Ти-момичето на вампирите,момичето,родено такова,момичето,чиято съдба споделях донякъде-нима аз бях имала избор?Нима ми даваха надежда,че ще бъда по-човек от вас.За първи път от сто години,аз почувствах надежда.Живот.Някой ме приемаше.Започнах да променям външния си вид-можех да съм вампир,демон,жена и вълк поотделно,без да съм ЧАК такова чудовище.Вече се чувствах по-добре.По-нормална.Не бях човек,но се притесних-и без това родителие ти не одобряваха,че общуваш с хулиганката от градските канали,момичето без родители,онази,за която никой нищо не знае,и която имаше няколко досиета в полицията-съвсем буквално-и се чувствах странно.И без това не гледаха с добро око на приятелството ти с мен.А аз не се държах много добре.Бях дива,лековерна,несдържана.Ако бяха разбрали,че имам демон за баща и върколачка за майка,бях тотално загубена.Щяха да ти забранят да се виждаш с дивачката,дошла буквално от самия Ад.Не исках да ме изоставяш.Затова мълчах...-знаех,че въпреки това ще ме изгони,но не ми пукаше...

Натъжих се много.Защо...защо това недоверие...нима е вярвала,че ще я оставя,ако ми забранят да я виждам...?Доплака ми се...това ли бях заслужила през всички тези години-лъжи,тайни.Разтърсих глава търсейки смисленият отговор...Нима аз бях тази,която бе подвластна на родовете и расистка?!?Не...никога.Присвити злобно очите ми се напълниха с диамантени сълзи.Кожата ми с хиляди мънички,прелестни диамантчета и сълзи спускащи се от скулите ми по копринените коси.
Бях облечена с това и бисерчетата,спускащи се от косите ми падаха по корсета.Едва ли щеше да посмее да се рови из мислите ми,защото й се бях накарала за това,така че бях спокойна поне от това.Талантите ми не бяха само четенето на мисли...О...не...Но самата аз не помнех някога да съм споделяла с нея за остатъка-взривяване и пиро.Да...бях надарена....и не,бях със съвършеният контрол,който тя никога нямаше:
-Вив...никога...помни ми думите НИКОГА НЯМА ДА ТЕ ОСТАВЯ!Особено сега,просто...много ме нарани...никога не съм си представяла,че ще ме лъжеш,след всичко,което сме преживели и както сама знаеш,НАШИТЕ ВИНАГИ СА ТЕ ХАРЕСВАЛИ!!!Не са като останалите фамилии тук,Воутури и Кълън...те не са расисти и нямаха нищо против теб!

Това здраво ме шашна. Колко съм била глупава...
-А аз си мислех, че не одобряват, че си приятелка с местната хулиганка, момичето с досие в местното управлиние... та аз бях дивачка... дива... необуздана... смятах,че ако разберат... никога повече няма да те видя... и... това... това ме ужасяваше... - признах си накъсано.... Подължих. - И така съжалявам... не знаех... наистина... - от моите очи също закапаха сълзи, не така впечатляващи като нейните, но достатъчно студени, за да паднат долу като малко ледче. Моли ме погледна изненадано и каза...

-Стига! Тръгвай си...не искам да те завари тук някой от Кълън или Воутури.Хайде...изчезвай.Ще се видим в Амон.-казах аз бързо и избързах лицето си.Станах от леглото и я изтиках до вратата:
-Чао...

-Чао.-изчуруликах,върнах се обратно в стаята и с лекота се метнах през прозореца,както човек се мята в басеин.Бях съвсем спокойна,нищо никога нямаше да ми се случи.Паднах меко долу,а Моли предполагам,е видяла през прозореца как един червеникав вълк изчезва в сенките на гората с невъобразима скорост...

Eстествено,не спах.Очите ми блестяха по особен начин.Лицето ми беше безизразно,косите ми се стелеха по възглавницата,когато на вратата се почука-за пореден път.
-Кой е?-тихо промълвих аз,можеше да ме чуят само вампири,долавящи звуковете,изплъзнати от устните ми
-Аз съм,Моли!-чу се притесненият глас на Алис пред вратата
-Влизай...-изъмънках тихо и тя за секунди бе до мен
-Какво има?-попитах също така монотонно,както преди
-Викат те на вечеря...-измънка и тя.
-Ъгх...-лицето ми отново стана безизразно.Отидох до огромният си дрешник,за да си облека нещо.Това бе моят избор:

Домът на Симс,Воутури и Кълън Jovani-10896200.jpg

След умният ми избор излязох под ръка с Алис и слязох в трапезарията...

Изглеждах така,седнала на леглото.Мат ме гледаше с ококорени очи,а аз бях бясна до мозъка на костите си:
-ТИ КАКВО СИ ПОЗВОЛЯВАШ?-изкрещях за пореден път
-Каквото пожелая.-промълви той и се нацупи.Още повече бесът се вдигна в очите ми,станах и го ударих с всички сили през лицето,а силите ми никак не бяха нищожни.Той се свлече на 20 метра от мен,до края на стената,правейки голяма вдлъбнатина с формата на тялото си.
-КАКВОТО ПОЖЕЛАЕШ ЗНАЧИ,Е И АЗ ЩЕ ПОСЛЕДВАМ ПРИМЕРА ТИ,МАТ ЩЕ ТЕ УБИЯ!-казах аз и рязко извадих камата от чекмеджето в нощното си шкафче.
-Я,по-полека.-промълви той и си разтри врата,след две секунди пак беше до мен и ме притисна до себе си.На крачка бях за забия камата в гърлото му,но Алис влезе.
-О,каква мила сцена...Пусни оръжието,Моли,не е романтично!-укори ме тя
-ВИЕ БЕЗМОЗЪЧНИ СЪЩЕСТВА,ЪГХ,КАК ВЪОБЩЕ СТЕ ТОЛКОВА БАВНИ!?!?-разкрещях се отново.
-МОЛИ СИМС,КАКВО СЕ СЛУЧВА В ТАЗИ СТАЯ!?-крещеше Езме от стълбите,идвайки да види данданията
-ТОВА Е ЗАГОВОР!!!КАК МОЖЕ ВСЕ АЗ ДА СЪМ ВИНОВНА?
-А КАК МОЖЕ ВСЕ ТИ ДА ДЪРЖИШ КАМАТА?????-изкрещя и Карлайл,качващ се след нея
-А КАК МОЖЕ ТОЙ ДА СИ ПОЗВОЛЯВА ВСИЧКО?-побеснях аз
-А КАК МОЖЕ ТИ ДА СЕ ДЪРЖИШ ТАКА С ГОДЕНИКА СИ?-Мат се подсмихна
-А КОЙ Е КАЗАЛ,ЧЕ МИ Е ТАКЪВ???-продължих да крещя аз-ТИ КАКВО СИ МИСЛИШ?-още един звучен шамар се чу в помещението.Мат хвана рязко другата ми с камата и я изви,като изкрещях от болка.
-Копеле...-измънках тихо
-Ти си си виновна.-вдигна рамене той
-ТИ БЕЛЯТА ЛИ СИ ТЪРСИШ?ЕЙ,СЕГА ЩЕ ТЕ ИЗПЪРЖА ОТ ВЪТРЕ И ЩЕ ВИДИШ,КОЙ Е ВИНОВЕН!-отново се ядосах аз
-МОЛИ СИМС,НАКАЗАНА СИ!
-ДА НЕ СЪМ НА ПЕТ,ЧЕ ДА МЕ НАКАЗВАШ, БЕ??-изкрещях аз
-КАРЛАЙЛ!-изкрещя Езме и той се подчини
-Вън всички!!!-изкрещя той,Мат победоносно пусна ръката ми и грубо впи устните си в моите,отново го ударих,този път с още по-силен звук шамарът ми отекна в стаята
-ЩЕ ТЕ ОСАКАТЯ!
-МЛЪКВАЙ МОЛИ,ИЗЧЕЗВАЙ МАТ!!! -изрева той и Мат се засмя,като след едно мигване го нямаше
-Не съм виновна аз!-изпротестирах
-Колкото си хубава,толкова си и непоправима,е...сега ще видиш,кое е наистина хубаво!
-Мамка ти,Карлайл.-измънках аз,прочитайки мислите му
-И псуваш???МЕН???-изрева той,гледайки изпепеляващо
-Ами...дай да помисля,ДА!НИКОГА НЯМА ДА НАПРАВЯ ТОВА И ТИ ГО ЗНАЕШ!!!
-ООООООО....ЩЕ ГО НАПРАВИШ!
-НЯМА!
-ИМА!
-НЯМА!
-ИМА!
-НАКАРАЙ МЕ!
-О,ЩЕ ТЕ НАКАРАМ,ЕЙ СЕГА ОТИВАМ ПРИ ВОУТУРИ.
-НЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!-разревах се и той млъкна
-Слушай,няма да постигнеш нищо.-гледайки ме вече в очите
-О,ще постигна.-впих зениците си в неговите и му наложих хипноза.Сините ми зеници се впиваха в неговите,така че да е под мое влияние
-Сега ме отнакажи...-заповядах аз-И ми кажи,че мога да се бия с Мат,колкото искам!
-Можеш да се биеш с Мат,колкото искаш..-механично повтори той
-РАДВАМ СЕ!МАХАЙ СЕ ОТ СТАЯТА МИ!-изкрещях аз и той изпълни заповедта на секундата.Беше ми омръзнало да ме контролират.
След два часа събиране на куфари,най-безцеремонно се изнесох и си отидох вкъщи...

» Домът на Моли Симс
» Имението на сем.Кълън
» Замъка на Кимбърли Кълън
» Домът на Блекроуз
» Домът на сем. Морисън