Историята на Хейли

Влязох в къщата.Смразяваща гледка....всичко празно.Въпреки, че беше богаташеска къща, беше много скромно.
-Мамо!Какво е това?Та едва ли е подходяща за 12 годишно момиче!-промълвих аз
-Успокой се, ти и Ана, прислужницата, ще се справите с шетането.-тя ме погали по главата
-Аз и Ана...да шетаме..Уф!Добре.Хайде тръгвай, ще се оправя!-натъртих аз
-Сигурна ли си Хейли, не ми се ще да те оставя!-тя ме прегърна
-Маммо!-изписках аз твърдо като се измъкнах от прегръдката-Не се тревожи за мен, ясно?Хайде тръгвай!
Майка ми взе куфара до нея, и се запъти към вратата.
-Хайде Мериса идвай!-баща ми се провикна, и хвана майка ми Мериса за лакътя.
-Сбооогооом мила Хейли!-майка ми крещеше и махаше.
-Да мамо, чао!Не сбогом!-отговорих й.
Проследих как Джош, татко ми, и Мериса се отдалечаваха.Когато колата изръмжа и те тръгнаха веднага грабнах телефона.
-Ало, Джаред, там ли си?
-Здравей Хейли.Чакаш да те чуя.
-О, и аз Джаред.Хайде да се срещнем?
-Хубаво Хейли.Чакам те в парка.
И той затвори.
Ана дочу разговора, и почна да ми натяква:
-Аааа не не и не!Никъде няма да ходиш, няма да излизаш!
-Но Ана, ти няма да ми казваш какво да правя!-замахнах с ръка и залепих Ана на стената.
-А Хейли!Не си използвай силата срещу мен!-Ана извика строго
-Ти няма да ми заповядваш!Това че мама си тръгна завинаги незначи, че ти ще ме гледаш!-изкрещях и излетях като вятър.Отидох точно в парка/
-Хеееейли!-Джаред ме погледна закачливо.
Замахнах с ръка, и той изхвъркна назаде.
-Какво ти става, Хейли!
Аз го изгледах злобно.Усетих, че някой използва телекинеза върху мен.Блъснах се в дървото, от главата ми потече кръв.Бях припаднала, кой знае какво се случваше.Джаред изръмжа жестоко, гледаше зад мен, кой ли беше направил това.След това Джаред жестоко изгледа зад мен, и се нахвърли на това нещо.Не кожах да се обърна, но чувах гърчене, писък от болка.След това загубих напълно съзнание.


СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
ХЕЙЛИ УОЛТЪР