Домът на Моли Симс

Погледнах го в очите леко объркана:
-Какво има?-и с леко недоверчив поглед попитах-Къде сгреших?
Копринените ми коси се спускаха по раменете ми и ме правеха още по-бледа.Очите ми ясно се открояваха от лицето ми.Погледнах за миг през прозореца,после рязко впих поглед в неговия...

-Ти не си виновна.Заради природата ми е!-отговори Джейк и нежно я погали по косата
-Но какво има?-попита отново тя леко притеснена
-Заради самоконтрола е!Знам,че няма да те нараня,но ми е трудно!-отвърна Блек

-Да,разбирам те...-прошепнах аз и се опитах да отклоня темата.Незнаех обаче на каква друга да разговаряме и щом се е почнало реших,че ще поема риска, отново...Отметнах косата си назад и отново го целунах,този път кратко.-Ще се сдържиш ли да не ме захапеш?-засмях се аз над него.

-Може би!-отговори той,усмихна се и отговори на целувката и
-Ммм..мисля,че ще поема риска!-отвърна Моли и двамата се засмяха
Джейк потърка очите си и отново погледна към Симс.

Аз също му се усмихнах и продължих да го целувам.Кожата му ми беше непознато топла,непознато успокояваща.Очите му бяха черни и разтопяваха гласа ми.Моите устни за пореден път се впиха в неговите.
-Ще го поема ли и аз?-запита се ухилен Джейк
-Сега да помисля...ммм...мисля,че да!-засмях се и аз

Джейк отвърна на целувките,но се бореше срещу собствената си природа.Имаше нужда от време да свикне с ''миризмата'' и.В гърлото му се появи бучка,а очите му започнаха да стават все по-тъмни.Моли забеляза и не и стана много приятно.

-Добре,добрее....няма да те тормозя...-казах аз и станах.Седнах на леглото,попита от мисли,защо на мен никой от върколаците не ми мирише странно,защо никой не ме привлича,че да го хапя...

Джейк опря ръце на коленете си и прокара пръсти през косата си.Вярваше на Моли,че нито той,нито тя ще го нарани.
-Виж..съжалявам!Знам,че това не е най-доброто,но и на мен ми е трудно!-каза той с възможно най-милия тон

-Не съжалявай,по-добре рано се спри и не се увличай по мен,винаги,който е с мен съжалява за това...-усмихнах се след бруталната си реч,все едно му бях казала "Тичай,че всички които са били с мен,познай къде са,в рова зад имението..." Точно в този момент се надявах да не се е ровил в мислите ми,защото наистина щеше да се смее до припадък.Очите ми все така студени се заряха в слънчевите лъчи,които придаваха красивата лъжа,че ще се стоплят,никакъв ефект,те бяха като скъпоценни камъни...Просто отразяваха лъчите..

Джейкъб стана и започна да ходи напред-назад.
-Аз не съжалявам!-каза той и се обърна към нея
-И мисля,че започвам да те харесвам!Но се чувствам виновен!-продължи той

-От какво се чувстваш виновен!?!-учудих се аз.Изправих се и застанах пред него с онова мое,невинно изражение,на което никой никога не бягаше...

-Заради теб,семейството ти и останалите като мен!-отговори и Джейк и сложи ръка на челото си
-Какво общо има?-попита очудено Моли
-Теб,защото се страхувам да не те нараня!Ти си по-различна.С теб ми е по-трудна.А за останалите,защото знам какво ще е мнението им относно природата ти.

-Там е проблемът,така ли? Интересуваш се от мнението на останалите за мен,страхуваш се от това да не ме нараниш???-невярващо попитах аз
-Точно така...-кимна ми Джейк
-Е,аз няма как да променя всичко,според теб значи любов между нас е забранена и невъзможна...?-хлъднокръвно го попитах аз..

-Може и така да се каже!-потвърди Джейкъб
-Просто не знам какво да кажа!-каза Моли много очудено
-Знам!Съжалявам.Аз също изпитвам чувства към теб!-каза Блек и докосна съвсем леко бузата на Симс

Извърнах лице на другата страна.Косите ми се спуснаха върху кожата му.Нямах представа какво да кажа повече по въпроса:
-Виж,мога да ти дам един съвет,ако аз не съм за теб...според предрасъдъците на кланът ви...недей да се приближаваш към мен,защото сега само мога да те оставя да си вървиш,а после и това няма да мога да направя.....

-Знам за какво говориш,но разбирам,че трябва!-той я целуна леко по бузата и се обърна към вратата.Точно когато я стигна той се върна при нея и я целуна.
-Исках поне една прощална целувка!-каза и Джейк

Насладих се докрай на целувката,той тъкмо излизаше,когато най-безцеремонно си пъхнах езикът в устата му,а щом и тази целувка свърши той ме погледна укорително,аз направих невинни очички и той просто изчезна.От тогава аз сякаш се разболях,само защото бях вампир......Обърнах погледа си към тавана и седнах на леглото.Косите ми почти бяха до завивките.Наредих си да не страдам отново......Наредих си да се подчиня най-накрая на нормите на родовете ни и да се предам,не можех нито да обърна съдбата,нито да върна времето назад.Станах и взех стъкло от секцията.Нарязах си ръката с повърхностни рани,от които течеше кръв,когато пред мен изникна Ванеса.Тя със сила изтръгна стъклото от дясната ми ръка с ядосан поглед.
-Ти какво си въобразяваш?-бясно ме погледна тя,явно беше,че този път няма да ми се размине
-Нищо..-измънках тихо
-Сега ще видиш ти едно нищо....-Ванеса изхвърча от къщата и след малко се върна с цялата трупа,Мат,Алис и Емет.
-ДА,ЧУДЕСНО НЕС! КАЖИ И НА ТАТКО, И НА МАМА, И НА СЪСЕДИТЕ,И НА ЧИЧО,И НА СТРИНКА,АКО ЩЕШ И НА СВЕТА!-разгневих се аз
-НЯМА ДА КАЖА НА СВЕТА,НО НЯКОЙ ТРЯБВА ДА ТЕ СПРЕ!-изкрещя ми на свой ред тя
-Моли......-пророни тихо Алис-Моли,моля те,осъзнай се...седни,мило...-каза ми с перления си глас братовчедка ми и ме настани на едно кресло,като превърза ръката ми
-Защо го правиш?-в един глас ме скастриха Емет и Мат
-Ама аз.......-опитах се да обесня и да излъжа за пореден път
-МЛЪКНИ!-изкрещя Неса,по-бясна от сега едва ли можеше да стане
-НЯМА ПЪК!-извиках аз,а тя ме погледна с угриженост в очите
-Моли,моля те!Обичаме те,недей да се нараняваш ,защото ни тревожиш Моли,тревожиш ни!-извика пак Ванеса
-ОСТАВЕТЕ МЕ ДА ЖИВЕЯ МОЯТ ЖИВОТ.......-проплаках аз
-МОЛИ СИМС,ЩЕ ИЗВИКАМ СЪВЕТА И НАБЪРЗО ЩЕ ИДЕШ ПРИ ВАЙЛ!-изкрещя ми Емет вбесен до мозъка на костите си,само Алис ме подкрепяше безрезервно
-Алис,кажи им...моля тееееее.....-заплаках аз
-Я,Я ОСТАВЕТЕ НА МИРА! НЕ СМЕ ДОШЛИ ТУК,ЗА ДА Я МЪЧИМ,А ЗА ДА Й ПОМОГНЕМ,НАЛИ?-веднага ме защити тя
-Да........да......на нея,за да й се помогне трябва да й се сложи усмирителна риза!-каза сурово Мат-Съгласен съм с Емет,трябва да я пратим при Вайл,ако продължава или най-малкото при родителите ви!-бързо заяви той
-НЯМА ДА ХОДЯ НИКЪДЕ!-ясно им заявих аз
-ЩЕ ХОДИШ!-в един глас казаха Емет,Мат и Ванеса
-Не иска,значи няма да ходи!-подкрепи ме Алис
-Трима на две,никакъв шанс! Отиваш при вашите Моли,събирай си багажа....-обяви ми Ванеса и изчезна с двете момчета,а Алис предложи да ми помогне,отказах без да пророня и дума и тя също си отиде.Останах сама.............трябваше да си прибирам багажа,решението беше взето.Нямах друг избор.Събрах куфарите и заминах.

Заглавие: *О,няма си по-хубаво от вкъщи!*

Черно порше,тихо се плъзна пред вратата,от нея се подадоха красивите ми,дълги къдрици и аз се зарадвах,че съм си вкъщи-най-после...Прислугата ме посрещна радушно:
-Господарке!Влизайте...дайте на нас багажа.-не се съпротивих,дадох двата куфара и само кимнах нервно.Качих се в стаята си,готова да се върна в училището и да не правя толкова простотии вече.Започвах бавно да се влюбвам в роклите и това ме плаашеше до такава степен,че в момента изглеждах така:
Домът на Моли Симс - Page 2 Taylor-Swift-b10

Домът на Моли Симс - Page 2 Taylor-Swift-b10

На вратата се почука и изприпках щастлива да отвора.Оказа се не толкова щастлив гост и аз помръкнах.
-О,Моли...пак ли при Вайл?
-Не.Махай се.-сухо отвърнах аз и се опитах да избутам Емет през вратата
-СПРИ СЕ!Тук съм само да ти предам съобщение!-изрева той и аз спрях да го бутам към вратата
-СЛУШАМ!-троснах се аз
-Просто Карлайл ти е мнооооого ядосан и използваш ли още веднъж хипноза за вулгарните си цели,ще се вземат строги мерки!
-Вулгарни!?!Чуваш ли сеее???
-Чао,Рапунцел...-ухили ми се той и аз треснах вратата след него.
Кипна ми,но успокоих страстите.Продължих да си събирам бавно и славно нещата за Амон.Един куфар общо за дрехи и в другия гримове,оръжия,като кама,отровни иглички и прочие,както и обувки.
\Пресата за коса и всичко останало се включва към гримовете\
Щом приключих с всичко,излязох от стаята,тътрейки нови куфари на долу по стълбите.Естествено,отново ми ги занесоха до колата и аз спокойно пристъпвах към нея.Отворих вратата и влязох грациозно.
-Довиждане..-чуха се гласове от отвън,не ги игнорирах,помахах с ръка,в следвашият момент,газта изпротестира и изчезнах след облак прах...

» Домът на Антоанета
» Домът на Блекроуз
» Домът на Симс,Воутури и Кълън
» Домът на Розали и Ашли
» Кабинетът на г-жица Симс