Височайшата маса

Заглавие: Височайшата маса Пон Апр 27, 2009 4:04 am

Тук се хранеха директорките и учителите.

Или бе рано, или бе късно за вечеря, защото в залата нямаше никого. Джейк и Емили, целите мокри, влязоха в залата. Все още се смееха и това не спираше през последните десет минути. Отидоха към масата на учителите, като се мъчеха да спрат смеха си. Единият слагаше ръка на устата си, другият прехапваше устни. Не помагаше... Когато седнаха на масата, Емили пусна устните си, а Джейк махна ръка от устата си и продължиха да се смеят.

Изведнъж един от учителите ги погледна остро и Джейкъб каза:
-Май е по-добре да спрем!-като се засмя за последен път
-Да,трябва да сме по-сериозни,нали сме учители-съгласи се Емили
Джейк каза едно заклинания и двамата се изсушиха.

С вързана на висока плитка,спускаща се до кръста й,бял потник,с доста голямо деколте и висящо колие,бял панталон с черен тънък колан,се приближи Моли.Тя се приближи с очарователна усмивка и каза:
-Здравейте,аз съм Моли,Моли Симс.-усмихна се отново тя
-Аз съм Джейкъб!-каза мъжът и подаде ръката си към красивото момиче.Здрависаха се и другата жена й се представи
-Аз съм Емили.-каза и тя с усмивка...

Емили пак се засмя.
- Благодаря, че ме изсуши! - каза тя. - Вероятно щях да съхна с часове!
Без да иска изпусна ножа на земята. Когато се наведе да го вземе, поряза пръстта си. След като се изправи, постави ножа на масата и уви пръстта си в салфетка.
- Боли ли? - попита закачливо Джейк
- Не! Ще мине скоро.
- Нали каза, че не боли? - момчето се обърка
- Раната... имам предвид...
Джейкъб очевидно бе учуден. Вече не се смееше, а в очите му се четеше неразбиране.
- Ами, как да и обясня... - започна преподавателката, като погледна към чинията си. Вдигна поглед и продължи:
- Аз съм... аз съм... един вид вълк, разбираш ли. Върколак съм. И това раните ми да заздравяват е част от способностите ми, част от това да бъда вълк, защото ако отида на лекар със сигурност ще ме помислят за болна - температурата ми е по-висока от на обикновените хора...
Емили харесваше новия си приятел. Надяваше се да не я помисли за чудовище.

Моли гледаше безизразно глуповатата сцена от страни.Налегна я смях,но въпреки това се сдържа."Божее...каква актриса"-замисли се тя и се усмихна лукаво:
-Е,добре ли сте?-докато го изричаше се замисли и над чутото.Може би тя не я беше видяла и за това бе споделила нещо толкова лично на глас."Пхах...или е глупава,или не се срамува да говори за това..."-мислеше си тя на ум,с поглед вперен в жената пред нея

- Сега си ти! подкани Емили Джейкъб
- Какво? - попита момчето изненадано
- Няма ли някоя страховита тайна около теб

P.S. Моли Симс, нямаше нужда да се обиждаме, нали така? Дразня се, когато без да съм направила нищо се заяждат, а не мисля, че съм направила нещо

Едит:Пиши с още по-големи букви,то полезно...Пхахаха....

Джейкъб видя напрежението между момичетата и реши да разведри малко обстановката като разкаже малко за себе си.
-Всъщнос и аз имам върколажки сили,но не съм ги развил до толкова!Моят прадядо ги е притежавал и за това не съм истински върколак.

Моли остана потресена от невъзпитанието на някои хора.Явно момчето бе усетило напрежението.Тя запърха с мигли,седна от дясната му страна с въпроса:
-Може ли?-с невинен поглед
-Естествено.-с усмивка й отговори той
-На колко сте и мога ли да ви говоря на ти?-обърна се тя към Джейк
-О,на 20 и да естествено,наричайте ме Джейк.А вие на колко сте
-На 19.-усмихна се тя и обърна поглед към тавана на помещението,като си наля чаша с кафе

- Неетично е да се пита човек на каква възраст е.
През тялото на Емили минаха няколко тръпки. Тя сви дланите си в юмруци.
- И да нахалства. - допълни тя, като гледаше леко яростно заместник директорката. Независимо, че бе на по-висок пост от нея, Емили нямаше намерение да й се клани. Стана от масата почти безшумно и заобиколи дългата маса.
- Ако ме извините - усмихна се тя, а пламъкът в очите й застрашаваше да се трансформира скоро. През цялото време гледаше Моли. - Бих се оттеглила.

-Дам...неетично е и да се правиш на велик...нали?-подметна тя със смях-Мисля,че ще е най-добре така.-каза тя хладно и присви очи с леки пламъци на злокобни мисли "Изчезвай преди да съм станала от масата...че лошо ти се пише."-помисли си в главата тя и не показа нищо по изражението си,просто продължи да се усмихва..

За няколко секунди Емили бе извън замъка. "Глупава надувка. Как може да има толкова лигави хора" - помисли си Емили. "Добре, че не останах..."
Емили много рядко бе избухлива, но когато се случеше, означаваше, че някой я е извадил от релсите...

Селена тъкмо влизаше в залата,когато видя цялата сцена.Беше чула всичко и много добре знаеше чия страна ще заеме още в първата секунда,в която осъзна ситуацията.Емили Блек излизаше от залата.За Селена мислите й не бяха никакво препятствие...
-Някакъв проблем ли има?-попита властно.
-Не,всичко е наред.-тросна се другата жена.
-Така ли...не мисля.-вметна доста арогантно Селена и после влезе в залата с наперена походка.
-Какво иска онази,която току-що се изнесе.-попита тя леко отегчено Моли.
-Дълга история...
Селена пак си поигра с чуждите мисли.
-Аха,да,разбирам.-кимна,после се обърна към новодошлия:
-А междувпрочем,аз съм Селена Даркуиш,директорката,приятно ми е...-вметна разсеяно...

-Селена наистина,няма никакъв проблем.Не искам да се карам с никой,знам какво мислеше и не не мисля,че съм точно такава,описана по нейните епитети!Нямам причина да се притеснявам,заради никой.Просто се чудя на обноските на хората..."Намерила мерудията в коя супа да се добави",тя ме изкарва такава.А аз нея я изкарвам,като глупачка,която не ме впечатлява с нищо.-кимна добронамерено Моли и реши,че е излишно въобще да коментира повече по този въпрос.Мислите й вече бяха различни.Тя не пазеше и не таеше омраза към хора,които не заслужават и това.-Както казват,убий мечтите на врага си с ум...-вметна Моли и Селена каза:
-Сигурна ли си,че не си засегната поне малко?
-Селена,а ти мислиш ли,че ще се засегна от това...?-засмя се Моли и пооправи плитката си,като я пристегна леко.Красивите й черти се открояваха като цяло.Очите й бяха нежни и спокойни:
-Да,личи ти,че не си обърнала никакво внимание...-каза укоражително Селена и Моли пак пусна една от очарователните си усмивки с леко допълнение от думи
-Ами,няма да се загрозявам,заради един спор,я!-засмя се отново тя.

-Здравейте,аз съм Джейкъб,Джейкъб Блек!Удоволствието е изцяло мое!-отговори Джейк
-Училището ви е много хубаво!-похвали Блек
-Благодаря,радвам се,че ти харесва!-отвърна Селена

Вратата на Голямата зала се отвори...Мери Прекрачи прага с огромна увереност...Студеното й изражение можеше да смрази всеки...Тя огледа всички в залата и тръгна към височайшата маса с бавна отмерена походка...

-Мериии!-извика Моли и тръгна към нея с усмивка.Гушна я и страшно й се зарадва.-Как сии?-попита тя радостна от срещата с приятелката си.

-Здравей-усмихна се Мери...
Изражението й някак се затопли...Тя се ухили до ушите и пусна пприятелката си...
-Добре съм...Много се радвам,че съм тук..Ти как си?

-Добрее!!!!!-пак я гушна Моли и прегърнати се приближиха до масата:
-Това са Джейкъб и Лея,запознай се!-усмихна се тя и я представи на приятелите си...

-Здрасти,аз съм Джейкъб Блек!Приятно ми е!-каза Джейк като подаде ръката си
-Мери-Мей Уинтър!И на мен ми е приятно!-отвърна момичето и се здрависаха

Мери се здрависа с Джейкъб...Погледа й се плъзна по него...В последствие се усмихна мило...
-Е,как си прекарвате тук?

-Добре засега,Мери...малко кавги и интриги,нищо ново...-засмя се Моли и си пусна косата,която стигна чак до края на кръста й,с доста обем и леко закъдрени краища.Тя отметна коси и пак седна до Джейкъб,а Мери седна до нея.Тя каза:
-Е,как намираш училището Мери?

Селена се протегна през масата.
-Здравей,Мери,приятно ми е да се видим..-каза тя напевно и й стсна ръката.
-Аз съм директорката,Лея Даркуиш...

Мери се изправи и се усмихна....
-Здравейте директоре...Намирам училището за добро...Надявам се,че всичко ще върви като по вода...

-И аз...смятаме да започваме след около две-три седмици...-усмихна се Селена.-Радвам се,че ви харесва...