Езерото край гората

Край дълбоката,едва проходима гора,имаше река с езеро до нея.Вечер луната огряваше мястото и дори въздухът се изпълваше с някаква магическа енергия.
Реката:

Езерото през нощта:

Поредното място,забранено за ученици и поредната забрана,която нямаше да се спази от почти никого,дори и от самата директорка

Снежно-бял вълк се шмугба покрай дърветата и излезе на открито. Той отиде до езерото и погледна отражението си. Беше прелестен. Снежно-бял, със сиви черти, а очите му бяха ледено-сини. Вълкът започна да пие вода, но изведнъж се чу странен шум. За една секунда, вълкът се превърна в прелестно момиче - Роуз. Тя беше с дълга, къдрава руса коса, сини очи, стройно тяло. Тя се затича към замъка и се скри зад портите му...

Селена излeзe на лунната светлина,във формата на вълк,естествено.Нали мястото беше забранено,какъв пример би дала на учениците,ако я видят да се разхожда там?Жената видя източника на шума пред нея-една полярна вълчица,която се скри сред клоните.После миризмата се промени-стана човешка....Селена разбра.Само че не можеше да разбере кое от момичетата е било,а реши да я остави на мира,която и да е била-все пак и тя пазеше същата тайна.
Беше пълнолуние.Кристалночистата вода на езерото отразяваше красивото небесно светило и всичко изглеждаше много нереално,като в приказка.Селена скочи във водата.Ниската температура в езерото й подейства успокоително.След малко жената реши,че е време да тръгва,преди някой да я е видял и да настъпи паника и крясъци от сорта на ''Директоре,помощ,вълк в училището!''.Излезе от водата,преобрази се обратно в човек и си тръгна с гъвкава походка.

Една полярна вълчица изскочи иззад едно тъмно дърво. Тя се приближи до езерото и влезе в него. Водата беше леденостудена, но вълчицата заплува с настроение. Тя стигна до отсрещния бряг. Излезе на сушата и се ослуша. Чуваше се птичия хор и листата леко потрепераха от вятъра. Изведнъж се чу странен шум. Вълчицата жамбурна във водата и след малко се оказа на същия бряг, откъдето беше тръгнала. Тя се преобрази в човек - Розали. Роуз присви очи в тъмнината и се затича към замъка...

Моли влезе навътре в гората,стигна до езерото.Извади ножа на Вивиан,чисто сребро.Вдигна дясната си ръка над водата,сряза плътта си около китките и нищо не стана...След секунди обаче,щом плътта асимилира със среброто,което тя така държеше да има,започна да тече ледена кръв и да капе в езерото.Тя стисна очи,продължи да задълбочава раната,не издаваше нито звук,само тишината беше около нея,само мъглата я прегръщаше сега...

Някъде отвъд езерото въздухът се раздра от вълчи вой. Толкова болезнен, силен и раздиращ, че цял Амон го чу. После замлъкна. Иззад Моли, която лежеше край езерото, се появи скимтящ от болка вълк.Огромен, красив, и въпреки това в агония. Скимтеше жално, докато се приближаваше до вампирката. Животното надуши кръвта и започна да ближе раната. После се замисли дали да не я ухапе... не. Никога нямаше да я подложи на живот без душа. Без самоличност. Вълкът просто отпусна глава в скута на Моли, все още скимтящ, и затвори очи...

Не бях изгубила съзнание просто си лежах с ножче забито в китките-нищо ново...
-Вив,какво има?-промълвих аз и извадих среброто от ръката си.Все пак не бях мъртва,трябваше да е в сърцето...е да ама аз исках болка..Не исках да умра така..бях си го представяла по различно,това инстинктивно ме накара да забия ножа и в другата си ръка,този път извиках от болка,но забравих предишните си мисли.Отново от снежно бялата ми ръка се застича кръв...

Вдигнах поглед и близнах раната на другата й ръка. Сякаш по чудо, от очите на звяр като мен капна една сълза. Пареща, нежна, едва доловима в лекотата си. Падна върху едната рана и тя зарасна. Сведох глава. Не исках да й преча. Отново се отпуснах.
-Какво правиш?! - попита Моли малко безсилно. Още една сълза. Този път върху другата й китка. Равняваше се на още една рана. Знаех, че болките намаляват. Усещах го. Но не знаех как Моли приема това. Дали няма да ме изгони, да ме удари, да ме остави.... ?
Зачаках.

-Вивиан,щом съм решила да си режа китките,значи имам причина!ПРЕСТАНИ ДА МИ ПРОВАЛЯШ РАБОТАТА!Искам да забравя всичко,махни се!Няма да говоря повече на тази тема!-с насълзени очи говорех аз и се троснах над водата.Косите ми се спуснаха по голата част от кожата,на деколтето на роклята и станаха червени в краищата,напоени от кръвта туку-що изникнала от вените ми.

Внезапното желание да се трансформирам беше неочаквано. И въпреки това след секунди вече изглеждах така:
(с прическата и очите)
Започнах с успокоителен глас, макар да знаех, че най ме мразеше, когато й се появявах в този вид. А и аз най мразех да се появявам пред нея в този вид, защото беше демонската ми форма и ми напомняше за разправиите отпреди известно време. Чудех се дали още ми има зъб за това, но се отказах да й ровя из мислите.Започнах:
- Добре. Аз си тръгвам. Но никога няма да те оставя в такова състояние. Ако ти трябвам, ако имаш нужда от помощ, ме повикай. Знаеш, че ще чуя.'' - прошепнах, после скочих тихо във водата и така и не излязох повече на повърхността...

Бях бясна,бях наранена и бях ужасена от себе си.Съвсем безчувствено,плачейки нарязах ръката си през два сантиметра разстояние всеки разрез.Румена кръв започваше да се стича от тях,стигнах до сгъвката на лакътя.Беше болезнено,но ме караше да не мисля за отвратителната си съдба-вампира различен от цял Амон,който страни от него.Е,просто перфектно.И без тва само Вивиан симулираше,че й пука...Ъгх...повторих същото и на другата ръка,и не беше достатъчно за да умра.Какво още трябваше да сторя?Да намеря някоя скала и да се хвърля от нея?!?

Макар да знаех, че вече ще ме намрази, излязох от водата, изтръсках огнената си коса и промълвих:
-Греши.
-Моля?!-раздразни се Моли, която досега си беше мълчала.-Какво правиш тук....ПАК?
-Смяташ,-започнах.-че симулирам.Грешиш.Колкото и да ти е трудно да повярваш,те разбирам.Аз бях родена в свят,където всички ми угаждаха,и накрая от толкова разкош стигнах до там,че избягах оттам с човека,който всяка сутрин ми сгъваше одеалата на леглото.Дойдох тук.Ухапа ме вампир.За да премахне отровата,ме ухапа и върколак.Не успя да я премахне.Скачах от скали,рязах си вените,трових се,наръгах се с нож в сърцето и после с меч,толкова жестоко,че излезе от другия край на тялото ми,и пак не умрях.По едно време ми досади от това.Каква е ползата да си дъщеря на дявола,предположение,че никой не те обича?!За три хиляди години...да,толкова са,не се базикам...не съм направила нищо добро.Когато бях с човек,той полудяваше и започваше да ме моли да го убия.Искам поне ти да останеш жива край мен,Моли.Знам,че съм егоист.Но за трийсет века аз не направих нищо добро.Позволи ми поне да те спася,да накарам раните ти да зарастнат,и да придам смисъл на безмисленото си съществуване...-зачаках тоталния категоричен отказ на единственото ми желание...

Въздъхнах.Нямаше да си поправям ръете с магия,камо ли тя да реве над тях,посто щях да им сложа бинт и всичко щеше да е наред.
-Добре,ще живея за теб...ще живея...Моля те,недей да се самообвиняваш.-измънках аз.Още една тежка въздишка и я прегърнах.От очите ми капна една сълза.Боже,колко драми създавах...Стига!Или ще съм мъртва,или ще спра да си въобразявам,че ще съм центъра на света като се самоубия.И ето я жестоката истина-Моли Симс,ти ще живееш и ще си живееш сама.Край...Точка на съществуването с непрестанната драма,с непрестанните глупости!Казвам стига и ще е до там.Повече няма да се самообвинявам заради идиотщината на няколко човека.Повече няма да се самосъжалявам.Отвратителна адска болка беше в мен и по-добре беше да спре,какво съм-не можеше да се контролира...вампир,човек,демон...не си ги избирах аз...Просто трябваше да приема реалността и да си замълча.Просто трябваше да го преглътна.Бях различна,бях "лошата"...За напред мислех да свикна с ролята...

Нааай сетне малко тишина.
-Добре ли си?-попитах,огнените ми коси се спускаха по раменете ми,когато ме прегърна.Въздъхнах.
-Но,Моли,имам огромен проблем!-свих очите си и смъкнах вежди надолу.Устната ми затрепери.
-Какво има,Вив?-попита Моли,мраморното й чело се набръчка от тревога.
-Ами...довечера с черна коса ли да съм или да си остана като сега?!-попитах притеснено....

» Езерото
» Гората