Градината

Заглавие: Градината Нед Май 24, 2009 10:57 pm

Тук беше градината на Храма,където обикновено се провеждаха презнствата и веселбите на онези,които имаха способността да приближат местността...

Заглавие: Re: Градината Пон Май 25, 2009 12:05 am

Селена влезе в градината.Късата й черна рокличка се развяваше от вятъра.Пълнолунието грееше отгоре и тя се усмихна-чакаше ги хубава нощ.Седна на стълбите и се загледа в едно от вековните дървета...знаеше,че никой,може би,не я вижда в момента...
-Селс,защо не ни чакаш?!-гласът на Лия наруши временното спокойствие.Звучеше раздразнена.
-Ооо...съжалявам...-каза тя разсеяно и пак се загледа в далечината.
-Тези...другите..са като нас нали?Не са нещо по-различно за да има причини за...-започна Сет.
-Да,като нас са,няма,повтарям,НЯМА да вършиш глупости и да създаваш конфликти,ясно?!
-Да,госпожо...-въздъхна той отегчено.
-Хубаво.-отговори кратко Селена и зачака другите да дойдат...

Заглавие: Re: Градината Пон Май 25, 2009 12:15 am

- Селена, Лея, Сет! Съжалявам, че ви накарахме да чакате! - извини се Емили
- Няма нищо. Ние току-що дойдохме
Емили се усмихна.
- Приятелят ти ще дойде, нали? - попита Селена - Ще се съберем всички?
- Дано! - каза Ем.

Заглавие: Re: Градината Пон Май 25, 2009 12:23 am

Кимбърли дойде тук. Тя видя Селена и се приближи до нея:
-Здравей, хубава нощ нали?-усмихна се чаровно момичето, а бялата й рокля се развяваше от вятъра, синьо-зелено-черните й очи проблясваха на лунната светлина..

Заглавие: Re: Градината Пон Май 25, 2009 12:28 am

-Здрасти Кииим!-Селена стана от мястото си и отиде при нея.-Радвам се че дойде.Ей сегинка се връщам....
Селена стана и се приближи до Емили,така че Лея и Сет да не чуват каквото искаше да я пита.Лея си падаше малко ''Агенция Клю Клю'' и тя не искаше да става обществено достояние.После попита:
-Какво се случи в гората с Кейлъб?Не исках да ти се ровя из главата,но много се разтревожих...моля те,кажи ми какво стана,можеш да ми имаш доверие...-каза тя напрегнато.

Заглавие: Re: Градината Пон Май 25, 2009 12:36 am

Кимбърли се огледа наоколо. Градината беше великолепна. Още не беше влизала в храма, но нямаше да го пропусне. "По-късно.."-каза си тя. Огледа другите върколаци, бе срещала само някои от тях. Отново погледна към небето. Беше светла нощ, луната осветяваше всичко наоколо...

Заглавие: Re: Градината Пон Май 25, 2009 12:41 am

Едно момиче,доста приличаше на Селена,се приближи до Ким.
-Аз съм Лия Елинор.-каза тя тихо.-Селс ми е сестра...
-Но защо имате различни фамилии?-попита Кимбърли недоумяващо.
-Тя ми е полусестра..-обясни Лея.
Откъм огъня,запален преди секунди от Селена,се приближи едно момче,приблизително деветнайсет-двайсет годишно.Очевидно беше от индиански произход.
-А аз съм Сет Клиъруотър!-поздрави той с дрезгавия си глас.-Селена ми е стара приятелка..-вметна той.-А ти си..?

Заглавие: Re: Градината Пон Май 25, 2009 12:46 am

-Кимбърли Кълън. Приятно ми е.-усмихна се Ким и си подаде ръката.-Извинете Лия, на колко години сте?-полюбопитства момичето. Лия й се стори доста интересна или по-точно необикновенна и странна.. Не можеше да го обясни..

Заглавие: Re: Градината Пон Май 25, 2009 12:51 am

-На деветнайсет...-отговори момичето объркано.-Защо питаш...?И,няма нужда да ми говориш на Вие...аз съм си просто Лия.-усмихна се тя боязливо...

Заглавие: Re: Градината Пон Май 25, 2009 12:53 am

-Добре. Ами чисто любопитство.-засмя се тя-Пък и когато някой човек, е, в случая върколак ми направи впечатление се опитам да разбера възможно най-много за него-усмихна се Ким-А къде живеете?-обърна се тя към Сет и Лия..

Заглавие: Re: Градината Пон Май 25, 2009 12:58 am

-По принцип и тримата сме родени в Дъблин,Ирландия...с келтски корени сме..-обясни й Сет.-Къде се изгуби Селена...-той се надвеси и погледна зад гърба на Лия.Селс все още говореше на Емили бързо и разтревожено...

Заглавие: Re: Градината Пон Май 25, 2009 1:12 am

- Не мога да го кажа. - Емили продължи наум: "Вярвам, че ако не го кажа на глас няма да се е случило, но... случи се... Скарахме се. Той ви няма доверие на вас с Лея и Сет... И ме обича. Но ме е страх. Той няма да ме нарани, но дали аз няма да го направя. Понякога... просто искам... всичко да изчезне. Да не съществувам. Но това не означава, ще не съществувам. Стоя пред него и се чудя какво да кажа или направя. Защото и аз го обичам, но ме е страх от себе си. Страх ме е от миналото и от бъдещето. Не знам какво да правя..." - Селена мълчеше и четеше мислите на Блек, която продължи: "Толкова е трудно! Искам просто да не съществувам. А тогава няма да мога да сбъдна мечтите си!" - Емили сама не разбираше какво казва. Мислите й бяха толкова объркани. Дано Селена да я бе разбрала.

Заглавие: тел.А не бива.Т ре Пон Май 25, 2009 1:29 am

''Разбирам.'',отговори Селена,''Няма да го съдя,че ми няма доверие.Но ти...мисля,че трябва да го приемеш.Предполагам,че ще ти е болезнено...психически,имам предвид.Знам,че ще ти е трудно.Но...ако го отхвърлиш сега,най-вероятно е го загубиш и като приятел.Ти решаваш,но мисля че така би било по-добре...''-тя реши да отговори на Ем телепатично,за да не я чуят останалите....

Заглавие: Re: Градината Пон Май 25, 2009 1:54 am

"Той е тук" - каза Селена на Емили, като чу мислите Кейлъб. Емили избърса сълзите си и го погледна безизразно.
- Здравейте! - поздрави той - Искам... - беше му трудно да признае грешката си и да се извини. Мразеше да го прави. - Искам да ви се извиня... заради лошото ми поведение по-рано днес.
- Всичко е наред, Кейлъб! - каза Селена. Погледът на Сет обаче говореше друго.
- Има ли някакъв проблем? - опита се да звучи възможно най-приятелски Кай, но не се получи съвсем

Заглавие: Re: Градината Пон Май 25, 2009 1:57 am

Сет се приближи,макар да се опитваше да овладее погледа си,изражението му беше леко арогантно.
-И аз искам да се ти извиня,вероятно не съм се държал много...ами...много коректно.Така че с..с...съжалявам.-избълва момчето на един дъх.-И аз не бях съвсем прав...-той се приближи внимателно,Селена му хвърли последен предупредителен поглед,когато...

Заглавие: Re: Градината Пон Май 25, 2009 2:06 am

Кейлъб подаде ръката си към Сет
- Приятели? - попита той. Сет стисна ръката му и отговори:
- Приятели.
Кай се усмихна, след което отиде до Емили и й каза:
- Сега мога ли да остана в живота ти?
- Можеш - поклати глава жената и за да не среща погледа на мъжа, погледна към Сам. Тя стоеше като препарирана.
- Сам? Какво виждаш? - Саманта се усмихна и погледна Емили в очите
- Любимите ти цветя на сватбата ти.
- Стига си се шегувала!
- Не се шегувам. Това видях. Беше си истинско видение! - настоя Саманта, все още усмихната.

Заглавие: Re: Градината Пон Май 25, 2009 2:20 am

Селена чу разговора и първо на лицето й се разля блажена усмивка,когато двамата си стиснаха ръцете,после и изненада,когато чу за виденията на Сам,накрая щастие,не за нея си,за Ем,когато чу последните думи на Саманта.
-Честито да ви е!-обърна се тя изненадана към Кай и Емили и се разсмя.-Това не го очаквах,наистина...-допълни тя....

Заглавие: Re: Градината Пон Май 25, 2009 2:37 am

- Чакай! Какво?!? Не!! Аз... не искам сватба... предполагам.
- Не искаш ли? - попита малко разочарован Кай и хвана ръцете на Емили
- Не! Първо трябва да оправим нещата между нас. След това може би ще има... сватба.
- Извинете! - намеси се Саманта и всички я погледнаха. - Не казах, че сватбата ще е скоро.

Заглавие: Re: Градината Пон Май 25, 2009 2:45 am

Селена хвърли кратък поглед на Саманта и се обърна към Ем.
-Не чак толкова скоро,искаше да каже тя.Но предполагам все пак...-Селс погледна към Емили и се постара останалите да не чуят нищо.Каза й нещо кратко,но лесно разбираемо.''Постъпи правилно'',прошепна тя,чрез мислите си естествено.Надяваше се да са я разбрали.Но момичето имаше няколко въпроса и за Сам.Обърна се към нея.''Какво друго виждаш?'',попита тя...

Заглавие: Re: Градината Пон Май 25, 2009 3:07 am

"На каква тема. В момента не виждам нищо друго.." Сам не можеше да разбере какво иска да узнае Селена. Наближаваше полунощ, луната светеше с цялата си мощ, а тревата изглеждаше сива.
От другата страна на Саманта Кейлъб и Емили държаха ръцете си и мълчаха, забили погледи в земята.
- Къде искаш да направим сватбата? - Кай беше нетърпелив. Много нетърпелив.
- Спри да говориш за това, защото накрая ще избягам от теб и няма да има сватба. - Емили се засмя.
А Сам очакваше гласът на Селс в главата си.

Заглавие: Re: Градината Пон Май 25, 2009 3:19 am

''Не съм сигурна.Нещо...нещо важно,което би се случило скоро,предполагам..'',отговори колебливо Селена.Сам не я беше разбрала,защото й задаваше въпроса си много обективно...Но Селс все пак се надяваше да са успели да се разберат...

Заглавие: Re: Градината Пон Май 25, 2009 3:30 am

Розали бе седнала на една пейка и се наслаждаваше на прекрасната нощ и лекия прохладен вятър. В главата й зазвуча песента Please Forgive Me. Тя си спомни нещо, но си каза, че няма смисъл да мисли за това. Беше напуснала глутницата си.. И за какво? Заради него.. И после той я изостави.. Просто така, замина си.. Сега вече бе сама.. Е, не точно, но не беше каквото очакваше.. Очакваше да е с глутницата си, която направляваше, да бъдат заедно завинаги.. Майка й казваше да го забрави, но как някой би могъл да забрави смисъла на живота си? Все едно да забрави да живее..?! Енрике Иглесиас.. Това беше той. От него беше останало само името и спомена за нещо хубаво...

Заглавие: Re: Градината Пон Май 25, 2009 3:34 am

"Не!" - Сам погледна разтревожена и хвана Селена за ръката. Придърпа я на отдалечено от другите място.
- Май ще има битка. Между Симс и Емили. Онази хиена ще бъде със сестра си, а ние с Емили и Кай оставаме трите. Ти ще запазиш неутралитет, а Лея и Сет ще направят каквото им кажеш. - Саманта все още гледаше уплашено:
- Това ли искаше да видя? - попита тя с твърд глас.

Заглавие: Re: Градината Пон Май 25, 2009 3:38 am

-Битка?!-равно попита Селена.-Това трябваше да знам.Чуй,предай на другите...ако ще има битка между двете раси,ще я получим.Ако ще има битка,оставам вярна на онази половина от душата си,която няма да предам.Ако аз вляза в битка,Лея и Сет ще ме последват.Това значи,че сме четирима затях,и то пред положение,че Симон и Виктория се включат.Малко вероятно.А ние сме шестима,без децата и плюс двама мъже...знаеш ли как ще завърши битката?-попита Селс,макар да не беше сигурна какво точно иска да чуе...

Заглавие: Re: Градината Пон Май 25, 2009 3:17 pm

- Не! Това не мога да ти кажа!
- Защо - настоя Селена.
- Защото не това е силата ми. Аз виждам бъдещето в зависимост от решенията на другите. Сега Моли се колебае, но имаше един момент, в който тя твърди бе сигурна, че иска битка. Тогава и получих видението. Но в момента, както казах, се колебае. Пред мен изплуват картини, как сме вампири срещу върколаци готови за бой, и изчезват. Сложно е! Но какво ще правим сега? - Сам беше притеснена. В погледа й се четеше притеснение, малък страх, но най-вече нежелание някой да пострада.