Градината

Заглавие: Re: Градината Пон Май 25, 2009 5:03 pm

-Не разбирам.Аз реших.Но моля те..-вметна Селена неохотно.-Кажи ми дали ще умре?Тя иска от мен да я убия...а аз не мога..виждаш ли това?Тя ще умре ли,и ако да,кой ще я убие?-Сел я затрупа с нетърпеливи объркани и напрегнати въпроси...

Заглавие: Re: Градината Пон Май 25, 2009 5:48 pm

- Не мога да ти кажа. Тя иска да умре, но не знае как. Ако някой планира да я убие мога да ти кажа, но не и когато сама иска да умре, но не знае как. Тя иска ти да я убиеш, защото ако им битка не само тя ще умре! - Саманта бе под напрежение за почна да говори по-високо.
- Кой друг ще умре?
- Не знам!!! Някой близък, но не знам твой или мой!

Заглавие: Re: Градината Вто Май 26, 2009 1:05 am

Селена се обърка от тези думи.
-О.Аз.Не.Разбирам.-промълви накъсано тя.-Значи ще има битка,със сигурност ли?!Няма начин да ги спра,Моли и Емили имам предвид?Няма ли начин...не може ли...да има мир?-попита тя с надежда...

Заглавие: Re: Градината Вто Май 26, 2009 2:28 am

- Не! Не е сигурно дали ще има битка. Всичко зависи от Моли. Ако тя реши така. Не знам какво можеш да направиш!
Сам беше объркана и разтревожена.
- Не знам какво можем да направим! - каза тя, докато издишваше и сложи ръка на челото си.

Заглавие: Re: Градината Вто Май 26, 2009 3:10 am

-Добре..-Селена внимателно формулира въпроса си.-Ами ако...ако Моли се съгласи иии аз предложа мир на Ем,тя ще се съгласи ли?!-попита момичето,внезапно обзета от последната си отчаяна надежда...

Заглавие: Re: Градината Вто Май 26, 2009 3:40 am

- Не мога да видя това, но съм сигурна, че Емили не иска неприятности. Бих заложила живота си, че на Ем ще й е по-добре без битки... - Сам се втренчи в нищото - Но Моли иска битка! Ако можеш да го предотвратиш по някакъв начин, направи го. Някой ще пострада сериозно!

Заглавие: Re: Градината Вто Май 26, 2009 4:19 am

-Опитах се да накарам Моли да спрес желанието за битка,утре ще видя дали ще успея,сега е три през нощта,тя сигурно спи...-Селена си погледна часовника.-Ще говоря с нея утре...не искам никой да пострада,особено пък те двете,или ти,или....който и да е,не искам да страдаме заради проклетата вражда на проклетите раси...-наблизо една ваза,оставена за красота,се взриви с оглушителен пукот...

Заглавие: Re: Градината Вто Май 26, 2009 4:48 am

- Сам, Селена, няма ли да дойдете? - Емили ги бе повикала от другия край на градината.
- Успокой се, Селс! Утрото е по-мъдро от вечерта! Ще видим какво ще стане утре!
Двете вълчици се върнаха при останалите
Емили стоеше в скута на Кай, който я бе прегърнал.
- Изморена съм - каза тя. - Имам нужда от сън.
- Всички имаме нужда от сън! - поправи я Саманта. Зачакаха решението на Селс и другите.

Заглавие: Re: Градината Сря Май 27, 2009 12:03 am

-Вярно е..-промърмори Селена.Ако искате,може да си лягаме,там-тя посочи помещението вътре-има място,легла и прочие,другия вариянт е да се върнем по стаите си в Амон...-от тона й си пролича,че първата идея определено й допадаше повече...

Заглавие: Re: Градината Сря Май 27, 2009 12:21 am

- Ще стигнем ли до Амон? - зададе риторичен въпрос Емили. - Честно казано - ще заспя много преди Амон.
- И аз мисля така. Тук е по-добре. - потвърди Кай.
- Какво ще кажете? - Емили погледна към Сет и Лия.

Заглавие: Re: Градината Сря Май 27, 2009 12:23 am

-Аз съм съгласна да останем тук,ноо както вие решите...-Лия каза тихо,както винаги склонна да отстъпи решенията си на друг.
-Аз казвам да останем тук!-рече Сет малко по-уверено от нея.
-Ами значи да оставаме тук.-констатира Селена и ги поведе към храма...

Заглавие: Re: Градината Пет Юли 17, 2009 12:11 am

Мрак.. четири жени в черни качулати наметала... тъмната градина... лунна светлина... и звънкият смях и закачките на вещиците върколаци, които се настаниха по камъните на земята. За първи път водех сестрите си тук. Не вярвах, че мястото ще им хареса... но се оказа идеално. Ирина ме е хокала преди около час, защото ''всеки ден съм доверявала тайната си на непознати изчадия от какви ли не раси и всичко това не можело да продължава така''. Когато ми беше писнало да я слушам, реших да я доведа тук(заедно с Таня и Меган разбира се, имах чувството, че Ирина и Мег са точно толкова близки, колкото аз и Таня). Цветята ме омайваха и сякаш наистина успокояваха всички. Мег беше оставила Артур горе, за да дойдем тук на спокойствие.
- Какво мислите? - попитах, облегната на стената на Храма.
- Чудесно еее... - каза Таня, както винаги съгласна с мен. Другие ме отговориха, но предполагах реакцията им. Чух шум. Не ги повиках, защото щяха да вдигнат врява да бога. Тръгнах сама, плъзгайки се като змия през градината... на вратите на древната зграда видях...