Имението на Вайл

Заглавие: Имението на Вайл Нед Май 31, 2009 3:24 pm

Вампирът,който е нещо като страшният съд за клановете.Тук се водят вампирите,които имат нужда от урок.

коридорите и една от слугините му

спалнята
Имението на Вайл 2336342646_8e92c6ff4c

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Имението на Вайл North%20bedroom

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Имението на Вайл South%20bedroom

-Ти си си виновна...-каза тихо Ванеса
-ЗА КАКВО!?!-изкрещях аз и се разплаках
-Че закъсняхме,стига си крещяла!-набързо ме скастри тя-Стига де,Вайл поне за разлика от мама и татко е охапан млад,готин е!-набързо ми обесни сестра ми
-КАК ТАКА ГОТИН!?!ПРЕДЕЛНО ТИ Е ЯСНО,ЧЕ Е НАЙ-СТАР ОТ ПЛЕМЕНАТА И ЧЕ ВИНАГИ Е ИСКАЛ ДА МЕ ОБУЧАВА!
-И какво от това подяволите?-изсъска Мат
-НЕ ИСКАМ! НЕ ИСКАМ! ПОЩАДЕТЕ МЕ,МОЛЯ ВИИИИИИИИ.........-започнах да се моля аз,очите ми бяха като горещи извори,сълзи капеха през целия път до замъка,който изглеждаше като гробище.Стреснах се....-ЩЕ СЕ САМОУБИЯ!-казах аз в знак на изнудване
-Няма такива номера тук,все пак сме в Ада,как ще се самоубиеш ми е много интересно?-Ванеса ме задърпа грубо
-Остави на мен...-тихо я избута Алис и ме прегърна
-Обичам те...-пророних аз
-И аз,Моли,и аз!-бързо заплака и тя с мен
-СТИГА ДЕ!-Емет се намеси-И аз ви обичам и двете,но Моли ти без наказание няма да се поправиш!
-Ще се поправя...Емет,моля те...-паднах на коленете си
-Стига сцени,не отиваш за цяла вечност,за месец,два...е!-каза Нес и добави-И аз те обичам сестричке,но съм на същото мнение като Емет!
-НЕ МОЖЕ ДА СТЕ НА СЪЩОТО МНЕНИЕ,АКО МЕ ОБИЧАТЕ...-заплаках аз отново и изтичах до Мат,прегърнах го и обвих ръце около вратът му,жадно впих устните си в неговите,вкарах плавно езикът си в устата му,поиграх си с неговия.Загледах го със сините си ангелски очи,русите ми прелестни коси се спускаха по раменете ми,той беше глава по-висок и ме гледаше от високо,а аз обърнах умолителният си поглед на горе:
-Мат,моля те......моля те.....-зашепнах аз,а след като той разтърси глава се отлепи от тялото ми
-Закарайте я преди да съм размислил,кое е най-добро за нея....
-ВСИЧКО,НО НЕ И ТОВА.........-разплаках се отново,тогава самият Вайл излезе,беше се хванал за главата от моите сцени и постановки:
-Моли...?-загледа очудено той-Не искаш ли да дойдеш на гости за малко?!?
-НЕ,НЕ,НЕ,НЕ!-рязко се озъбих аз
-Да,същата си си,непокорна до мозъка на костите си,само че го няма бащата на Емет,който да те спаси...Хайде,пред мен принцесо,живо...!-заповяда ми той,а аз погледнах назад,ако тръгнех да бягам,нямаше да успея да надбягам трите момчета,но за Нес и Алис нямаше проблем...
-ДОБРЕ,ДОБРЕ,ПРЕДАВАМ СЕ...-разплаках се отново.
-Хайде,Рапунцел,не се ли радваш да ме видиш...?-бързо ми се подигра той,като махна на другите да си вървят
-НЕ!-изкрещях аз
-Стига,че събуди половин околност!Хайде ще ти обзаведем нова стая...Живо и не ме ядосвай!-закани ми се той,а аз завлачих дългата си рокля към портите на замъка.........

To be continue....

Влязох в имението.Предполагах,че не ми е тук мястото,макар че можех да мина за наказана вампирка и знаех как да го направя.Събудих погребаната частица от душата си и станах коренно различна за секунди...кожата ми стана бледа и ледена,очите ми почервеняха,а гърлото ми се засвива от боллезнена жажда...знаех къде съм сбъркала и реших да се изправя пред Вайл в същността,в която трябваше да ме накаже.Заслужавах го.Бях облякла това и се надявах да върши работа.Косата ми беше пусната по раменете.Почуках на вратата на собствената му зала и чух...

Гласът на Моли и Вайл от вътре.
-Хайде,Моли,не се дърпай,избери си стая!ИНАЧЕ ЩЕ ТЕ СЛОЖА В ПОДЗЕМИЯТА И НЯМА ДА ИЗЛИЗАШ НА ВЪН!-каза той високо.Аз се примирих,нищо друго не ми оставаше,когато някой почука:
-Отвори...-чу се ледената му заповед и аз с влачеща се след мен бяла рокля отворих вратата,можех да позная Селена,както и да бе облечена,както и да изглеждаше:
-Какво правиш тук,тук не е за теб,Сел...бързо,махай се преди да те е видял,моля те....-прошепнах аз
-МОЛИ!-изкрещя ми той-ПО-БЪРЗО!КОЙ Е!?!

-Аз съм.-прогърмя гласът ми в широкото помещение.Ехото зловещо отекна в ъглите й.Влязох в залата,червената рокля се замъкна след мен.-Селена Даркуиш.на вашите услуги.-сведох леко глава в израз на уважение към него и Моли.-Бих искала доброволно да се предам на наказанието Ви,защото извърших много грехове и искам да се поправя.-обясних равно и с надежда зачаках положителния му отговор...

-Кой ви праща?-осъмни се Вайл и очакваше дума по дума фамилия,родословие и корени на момичето,при него не идваше всеки.Вмъкнах се в главата й. "Ти си далечна братовчедка на Алис и Емет,но все пак си от кланът Воутури!!!!!!!!! СЕЛЕНА! КАК МОЖА,СЕГА КАК ЩЕ ТЕ ИЗМЪКНА ОТ ТУК ЖИВА!?"

-Произхождам от фамилията Даркуиш,Джейн Волтури ми е втора братовчетка,Лия Елинор ми е полусестра,Алис и Емет са ми братовчеди.Имам родствена връзка със Волтури,Еванеско и Кълън...-изредих си речта,всичко си беше съвършено вярно.Наистина ми бяха кръвни роднини.-Сега вече сигурен ли сте в мен?-попитах самоуверено.''Няма нищо,Молс,успокой се...'',прошепнах й...

Треперех.Не знаех,какво да направя.Вайл гледаше грубо и съмнително:
-Хм...Добре.Седни.-посочи той обширен кожен диван-Моли,избирай ЖИВО!-скастри ме отново той
-Добре...-изсъсках аз и се троснах пред каталога отново...-Искам тази:
Имението на Вайл Selex_31_2

-Както и предполагах...принцесата пак се влюби в лукса...-засмя се гръмогласно той
-Е не бе!-засмях се сухо аз,Селена....

-Кхъм.-излезнах нагло напред.-Къде да се дена аз?!Нося си всичкия багаж на света,само кажете къде да се настаня и отивам...все ми е едно,но ако все пак ще ми предоставите избор,избирам тази.-посочих:

Не бях сигурна,че не се държа прекалено нездраво,като се отнасям така към него,но не ми и пукаше...ако ме нахокаше,само щеше да ми удължи наказанието,което щеше да ми помогне за това,което исках да постигна...макар че наистина исках да ме накаже,знаех колко съм грешала през живота си...зачаках реакцията в следствие на дръзкия ми тон...

-И ТИ ЛИ?!?-направо се поболя той-ТА ВАШИЯ БАГАЖ Е ПОВЕЧЕ ОТ ЗАМЪКЪТ МИ!
-Стига драматизира,Вайл...-погледнах тъпо аз
-Естествено,сега аз съм виновен...отново...Добре! Имате вече такива стаи...Моли,твоята е до моята на третият етаж,Селена,ти незнам,с какво толкова си се провинила,но си на шестият етаж и целият е твой...
-Ей!Аз съм ощетена!-замрънках отново
-Мълчи!-ледено ми заповяда той и аз погледнах към пода-Харесваше ми повече с коса до земята...Защо си я отряза...-набързо ме попита той и я удължи с поглед,със сигурност той беше господарят на подемния свят
-Защото ти харесвах,затова си я отрязах!-троснах се непокорно и отметнах косата,която беше дълга малко по-малко от роклята ми
-Селена,можеш да се качваш.-ледено каза Вайл и се обърна към мен-А ти ще останеш!-Сел.....

-АМА ТИ КАК ТАКА ЩЕ СЕ ДЪРЖИШ С НЕЯ ВСЕ ЕДНО Е НИЩОЖЕСТВО?!НЕ МОЖЕ ТАКА!-възмутих се и го погледнах злобно,като размахвах ръце ядосано точно пред физиономията му.-ТЯ С НИЩО НЕ Е ПО-МАЛКО ОТ ТЕБ!-продължих да му викам.-Не се дръж така с нея!Ще си държи косата както иска,ще прави каквото иска,независимо,че е в твоя замък!-заявих,макар малко да се притеснявах,че съм сгазила лука...

Вайл обърна червените си очи към нея:
-ГОРЕ,ВЕДНАГА!-заповяда той и Селена без да иска вървеше,не искаше да върви,но го правеше по негова заповед-А КАЖЕШ ЛИ ОЩЕ НЕЩО ЗА ТОВА,КАК И КОЕ ПРАВЯ ЗЛЕ ЩЕ ПОСТРАДАШ,НАЙ-МАЛКОТО ЩЕ СПИШ В ПОДЗЕМИЕТО...-иззя той и с ръка показа тъмницата,тя бе пълна с трупове,кръв по стените,нямаше легло,нищо,само трупове,кръв и тъмнина. Не напразно Моли си мълчеше,но влезе в главата на Сел и каза:
"Не се отваряй! Той е най-страшният ти кошмар,ще те измъкна от тук скоро.."

-ХУБАВО!-креснах му,вдигнах си нещата и тръгнах с достойнство да се изнизвам от помещението,от което вече ми се повдигаше.Обаче на вратата ми хрумнаха още няколко въпроса и реших да му го задам,макар че току-що се беше държал с мен така недопустимо.Обърнах се,отметнах коса,за да покажа,че не ми дреме,че той командва парада и попитах безцеремонно:
-А можем ли да излизаме в двора на замъка?Няма как да ловувам,ако ден и нощ си стоя в стаята,а и ще ме хванат братята...-обясних и си помислих на Моли.''Няма нужда да ме измъкваш,професионален интерес.Не е като да не съм си го заслужила,така че...''.Зачах и нейната,и неговата реакция...

-НЯМА ДА ИЗЛИЗАШ НА ДВОРА,ЗАЩОТО ТУК ВМЕСТО ХРАНА КРЪВ СЕ СЕРВИРА ЗА ВЕЧЕРЯ!-каза той властно-И ДА НЕ СИ ДРЪЗНАЛА ДА МИ СЕ ПРАВИШ НА ГОЛЯМА РАБОТА,ЗАЩОТО ЩЕ ОТИДЕШ ТАМ! ДА ТАМ В ПОДЗЕМИЕТО И НЯМА ДА ИЗЛЕЗЕШ ОТ ТАМ!
-Вайл...-докоснах аз ръката му-Моля те,не я карай да ходи там,моля те...-прошепнах аз
-Добре...................-вдигна ръце от масата той-НЕ МЕ ГЛЕДАЙ!КАЧВАЙ СЕ!-заповяда отново той и погледна към мен-А ТИ! ОТИВАЙ ДОЛУ И НАКАРАЙ КРЕЙК ДА НАПРАВИ ВЕЧЕРЯТА ДО ЧАС!

-НАЛИ ЗА КРЪВ ПИТАМ,ТИ КУРАБИЙКИ ЛИ МИСЛИШ ЧЕ ИСКАМ?!-попитах,после си събрах нещата и излезнах.
Стаята беше приятна.Щях да я изтърпя за времето си там,макар да не ми се искаше да стоя през цялото време в нея...Оставих си багажа и отидох до огледалото.Не можех да се позная-рокля от деветнайсти век,червеникави очи,бледа кожа,студена като лед....и проклетата раздираща жажда в гърлото ми...тази рокля ми омръзваше.Реших да облека друга и избрах тази:
Имението на Вайл Dress

Сама се изсмях на себе си,че нося тези претруфени рокли като от каменната ера,но нямаше начин...гледката към двора започваше да ми харесва.Изглеждаше така:

Имението на Вайл 881081E

Облякох бялата рокля,надявах се да пасва на вкуса на онзи с грандоманията и отидох да видя Моли,който приготвяше вечерята.
-Имам два въпроса.-казах.-Едно-умирам от жажда,какво толкова има за приготвяне на една кръв?Две-как си,какво ти е,много ли зле се чувстваш тук?-залях я с въпроси,вторите бяха определено по-важните...

-Вайл ме иска в кремаво за вечеря..-обесних тихо аз-И добре съм,все още не съм в тъмницата..Напредък е...
-Не,Сел...Просто трябва,за да е прясна да се хване,да се убие и да се пречисти да е като супа.-засмях се сухо аз.Облякох си с магия това:

-Ама как така иска!?Не стига че трябва да носиш тая отврат,ами и ще ти казва в какъв цвят да е!-избеснях,вече неспособна да си сдържам гнева.-Ии какво,тук ще сме само ние тримата ли?Или държи и други като затворници?-попитах,сега обзета от съжаление,че може би още някой пука от скука горе по етажите...

-ЕСТЕСТВЕНО,ЧЕ НЕ СМЕ САМО НИЕ!ТА ТОВА Е ПЪКЪЛА!Гъмжи от обезглавени,съсипани,без надежда,без тяло и крайници...Има и нормални,но те са в подземието...И да,тук се прави,каквото той каже...И в какъвто цвят те иска,в такъв ще си!-набързо й обесних аз

-Какво за бога...че аз отде да знам как иска да се облека за довечера?!-попитах,объркана.-Смисъл,ще отговарям на прищевките му,но ако все пак получа заповеди...та,какво иска от мен например и как да разбера,когато иска нещо?-попитах отново...

-О...ами аз знам от това,че ми подари такъв цвят роза...А ако е в червено,трябваше да съм с червена рокля...Понякога просто с влизането казва "Не ми харесваш,марш горе..." и се преоблечаш докато не те хареса...А ако е в добро настроение просто заповядва "Облечи червената рокля,с манистата и черната огърлица с черните перли." и изпълняваш до последната сричка и детайл.Ако каже да е с обръчи,панделка,абе изобщо ВСИЧКО,ти трябва да го изпълниш,но ако просто ти каже черна рокля изираш,каквато ти решиш без подробности.

-Е не,това е отвратително...как може такова нещо...-възмутих се.-Гледам че си почти готова с вечерята,аз се качвам в така наречената трапезария...-качих се горе и заварих вече дошлия/ата...

Трупа.Имаше най-различни хора вътре...Повечето сакати,други с кръв по лицата,трети с вериги на ръцете и Вайл,който самодоволно седеше на креслото си:
-Хайде,принцесо,да ти се напише ли трябва,за да седнеш?-засмя се той зловещо и добави-И къде е другата принцеса за вечерта?Кога ще бъде готова вечерята ни?

Начина,по който ми говореше,не ми харесваше,но все пак вдигнах краищата на роклята си(която изглеждаше така ) и седнах на един стол на дългата маса.
-Всъщност предпочитах да отида в двора и сама да си уловя вечерята,но няма значение...-наядвах се гласа ми да не звучи твърде капризно.-Защо се налага това?Защо трябва да я унижаваш?-попитах.-Не че се правя на идиотка,действително ми е любопитно...?-отметнах черната си коса,която се разпиля по голите ми рамене и наведох глава,наистина очаквайки с интерес отговора му...

-Не е твоя работа.-равнодушно заяви той и се свърза теепатично с Моли

"Защо още не си в трапезарията?"-прозвуча леденият му глас в главата й
"Защото сега ще вляза,още се качвам по стълбите..."-на свой ред отвърнах аз
"Побързай,изнервям се."
"Ми не се изнервяй! Идвам ей сега!"
Връзката се прекъсна,а гневната гримаса на Вайл ужаси всички на масата.Той се съсредоточи върху вратата,която аз отворих.Зад мен слугиня носеше огромна тенджера и я постави по средата на масата,аз седнах до Вайл и разпилях косите си.
-Забави се.-каза той отегчено
-Не съм го искала.-отзъбих се на свой ред
-Не си,но се случи!-апострофира ме той рязко
-Добре...добре!!! Виновна съм! Остави ме на мира! Искам да се нахраня спокойно! - с огромно отегчение изръсих аз.Сипаха на всички огромна доза кръв и аз поех бокала си.Тъкмо,когато Вайл ми съобщи:
-В покоите ми довечера,ще си поговорим с теб.-завъртях очи безтегловно,какво можех да направя.Направих кисела физиономия,развалих си вечерята от него.
-Ъгх...-изръсих аз и отпих от бокала,поне кръта беше качествена.

Надвесих се отвратено над чашата.Вампирската душа почваше да ми писва.Изпитвах жажда и затова гаврътнах чашата на един дъх,макар да се отвращавах от себе си.
-Ъм...Моли?Може ли да поговорим?-попитах невинно,надвесвайки се през масата от другия й край.
-Кажи?-отвърна Моли озадачено.Завлякох я след себе си навън.Когато я погледнах,очите ми пак си бяха шоколадовокафяви,кожата си ми беше бледа,но ръцете трескаво горещи,около четиресет и осем градуса.Когато докоснах ръката й,тя инстинктивно се дръпна.Не й обърнах внимание.
-Гладна съм...имам предвид,вълчия си стомах.Трябва да ям месо,при това сурово.Което сама съм уловила.А ако се трансформирам там,никак няма да му хареса.Той знае всичко...Няма да мога да се измъкна в двора.Какво да правя?!А и Сет ме вика.Обещах му да се видим в двора.Не знам как да си изпълня обещанието сега.Моля те,помогни ми...-замрънках...

» Имението на Даркуиш
» Имението на сем.Кълън