Самият храм

Заглавие: Re: Самият храм Вто Юни 02, 2009 1:27 am

- Ъм, лично на мен не - усмихна се леко Роуз и погледна изпитателно Селена.
- Мисля, че на вас ви се спи! Хайде по леглата! Не ме интересува, че съм по-малка! Бързо! - всички се засмяха и повечето си легнаха. Останаха Роуз и Селена, в единия край...

Заглавие: Re: Самият храм Вто Юни 02, 2009 2:17 am

Селена се замисли за решение на проблема си.Една песен зазвуча в главата й.Неусетно,тя започна да си тананика и да си мърмори под носа част от текста...
-Anywhere I roam...Where I lay my head is home...And the earth becomes my throne...АМА ЕСТЕСТВЕНО!-сети се тя изведнъж.-МОга да тръгна след Моли и да я освободя от замъка на Вайл!Ще е трудно,но си заслужава да опитам...трябва да отида в Ада,за да й помогна...няма да умирам ...просто ще я намеря...-при тези думи Селена изчезна от погледа на всички...

Заглавие: Re: Самият храм Вто Юни 02, 2009 2:23 am

- Селена! - каза тихо Роуз. Тя поклати глава и хукна след нея...

Заглавие: Re: Самият храм Пет Юни 19, 2009 1:47 am

Храмът беше притихнал, когато Вивиан и Джейк влязоха. Всяка стъпка отекваше между каменните стени на Храма, който беше почти на век. Дори дишането се чуваше отчетливо.
-Е, какво мислиш?-попита Вив.-Ти го видя, защото си полувълк...-Тя се надяваше, че това не го притеснява повече, отколкото нея, но все пак го погледна въпросително.... Знаеше, че той ще прочете безмълвния въпрос в мислите й...

Заглавие: Re: Самият храм Пет Юни 19, 2009 2:01 am

Още щом дойдоха Джейк започна да оглежда това място.Беше толкова тихо,дори зловещо!Но защо само върколацитя могат да го видят.Той прочете мислите на Вив.
-Мисля,че тук наистина е много красиво,но все още не разбирам защо съм ви?-помисли си го той като само я погледна

Заглавие: Re: Самият храм Пет Юни 19, 2009 2:06 am

-Аз самата още преди това се чудех... нали разбираш, дали ще можеш да видиш това място... после, когато вече имах как да отида и да проверя, се наложи да отида в подземния свят, където е и домът ми всъщност... за да измъкна и Моли... но тя беше затворничка там... ако искаш мога да ти обясня...-каза Вив безмълвно, като просто го гледаше...

Заглавие: Re: Самият храм Пет Юни 19, 2009 2:19 am

Джейк разбра всичко и продлъжи да гледа към Ви.
-Разбира се,че искам да разбера!Най-добре започни отначало!Но не мисля,че след последната ни среща Моли ще иска да ме види!-мислеше си той

Заглавие: Re: Самият храм Пет Юни 19, 2009 2:24 am

-Ами... роднините на Моли я заведоха при Вайл, който е нещо като наказание за тяхната раса. Тъй като аз имам минало и като вампир, отидох в двореца му, за да я спася. Но после започнах да се превръщам обратно във върколак, и избягах... Но... аз съм дъщеря на демон и той живее там... в долния свят... и аз... нямаше къде да ида... и... за едно денонощие отидох при него... аз... не знам какво да... сега се чувствам, все едно и аз съм като него... -по бузата й се стече една сребърна като бисер сълза и тя вдигна поглед... чудеше се какво ли мисли Джейк за нея сега-дали я счите за чудовище, или ще й прости това, което е... зачака реакцията му, тръпнейки...

Заглавие: Re: Самият храм Пет Юни 19, 2009 2:39 am

Този път,Джейкъб я гледаше много миловидно.
-Изобщо не те смятам за чудовище!Напълно те разбирам!Аз също знам какво е да имаш такива родители!-той спря до тук,защото не искаше да си спомня!

Заглавие: Re: Самият храм Пет Юни 19, 2009 2:42 am

Вивиан реши да не зачеква темата, наистина предполагаше колко му е болезнено, защото и на нея самата й беше трудно да говори за историята и въобще за миналото си.
-Ако искаш да отидем да видим и градината?-предложи момичето в опит да разсее натегнатата атмосфера, която в момента и двамата усещаха...

Заглавие: Re: Самият храм Пет Юни 19, 2009 2:58 am

-Може,но аз все още не разбирам защо са ме търсили?И какво общо имам с историята ти?-попита я той в мислите си,като продължаваше да я гледа с неразбиране!

Заглавие: Re: Самият храм Пет Юни 19, 2009 3:14 am

-С моята-нищо. Но те те търсеха, защото смятаха, че... разбираш ли, тук се бяхме събрали всички със... ако ме разбираш... по-особени умения...-опита се да обясни Вивиан, вероятно не много успешно.-Тук могат да влизат само такива като нас. Затова те търсеха.-каза накрая...

Заглавие: Re: Самият храм Пет Юни 19, 2009 3:17 am

-Ясно!Но Моли не е върколак!-зачуди се Джейк
-А между другото,тя как е?Не съм я виждал отдавна, щом е била при..ъъ...Вайл,значи е станало нещо?-попита той угрижен.Искаше му се да останат поне приятели!

Заглавие: Re: Самият храм Пет Юни 19, 2009 3:21 am

-Моли не е върколак, тя е вампир, не може да влиза в храма.... Оооо,за това ли говориш... ами, тя не може да влиза само в храма, в училището могат да влизат всякакви митични създания.-засмя се мрачно тя.-А Моли... добре е, сега е при родителите си в Родния й град...-обясни Вив...

Заглавие: Re: Самият храм Пет Юни 19, 2009 3:26 am

-Мерси!Притеснявах се за нея!След последната ни среща беше ..ъъ.. малко разстроена!Сигурно ти е казала?-попита я той в мислите си

Заглавие: Re: Самият храм Пет Юни 19, 2009 3:27 am

-Не ми е казвала, но аз така и така разбрах без да искам.... прочетох мислите й. Не чувствай угризения, и на нея не й позволяваха такива неща... няма смисъл да се тормозиш...- опита се да го успокои Вив...

Заглавие: Re: Самият храм Пет Юни 19, 2009 3:29 am

- Добър вечер! - поздрави Емили, влизайки в храма. Бе се преоблякла за пореден път. Сега носеше дълга до земята бяла рокля. Кейлъб й бе направил комплимент, че прилича на богиня, при което тя се бе изчервила. Дългата й кестенява коса се спускаше по раменете й чак до кръста. Очите й както обикновено светеха. Държеше нежно ръката на Кай и се усмихваше любезно. Отиде грациозно при Вив и я целуна по бузата. След това се обърна към Джейкъб: - Аз съм Емили Блек, ако не ме помниш. До мен са Кейлъб и Сам Денвърс.

Заглавие: Re: Самият храм Пет Юни 19, 2009 3:35 am

-Здравей, Ем!-поздрави Вивиан със звънкия си глас, който стряскащо проехтя на фона на тишината преди това. Огледа роклята, после Ем от главата до петите и накрая Кай. Попита:-Вие да не би... това, което Сам каза миналия път..?-попита деликатно тя, макар че знаеше, че всички ще чуят за какво си мисли...

Заглавие: Re: Самият храм Пет Юни 19, 2009 3:50 am

- Не! - смеейки се почти извика Би - Просто си харесах тази рокля в гардероба. Всяко нещо с времето си! Още не ми е предложил официално даже. - заоплаква се Блек. Актьорските й умения определено й бяха винаги от полза.
- След като се реши да го направи... -замълча за момент тя - трябжа да отидем до града, да купим толкова много неща, да организираме цялата сватба. Не става лесно.

Заглавие: Re: Самият храм Пет Юни 19, 2009 4:47 am

-Предполагам.-усмихна се Вив.-Сигурно си чула всичките драми, които се развиха в подземния свят...и вече знаеш от какво произхождам?-попита тя внимателно, както бе попитала Джейк преди това, и предпазливо вдигна поглед, за да срещне този на Емили...

Заглавие: Re: Самият храм Пет Юни 19, 2009 5:52 am

- Не ме интересува от къде си и какво си! Ти си добра, мила, нежна. Докато си останеш такава винаги ще ми бъдеш много добра приятелка. Никой не може да промени миналото си, нито избира какви да са родителите му и какъвда е самият той! Ти нямаш вина за това! Ако трябва да обвиняваме някого, това със сигурност не си ти! - започна да говори плавно и убедително Би

Заглавие: Re: Самият храм Пет Юни 19, 2009 5:23 pm

-Тя е напълно права!И не си единствената,която не се гордее с родителите си!-съгласи се Джейк
-Ето,видя ли,че всички мислят,че си добра и мила!-потвърди Емили
''Явно много съм изпуснал докато ме нямаше''-помисли си Джей,но бе сигурен,че и двете ще го чуят.

Заглавие: Re: Самият храм Пет Юни 19, 2009 9:55 pm

-А ако няма да прозвучи много нахално или прекалявам с любопитството си, ми кажи. Но дали би споделил с нас къде си бил?- попита Вивиан и отметна копринените си коси назад, където те се спуснаха по гърба й. Усмивката, макар и непринудена, пак беше леко плашеща. Очите й, по-сини от морето и в същото време по-червени от утринна зора, светеха в приближаващата се нощ...

Заглавие: Re: Самият храм Съб Юни 20, 2009 10:34 pm

-Ами ..ъъ.. имах малко семейни проблеми и трябваше да се върна!Както вече казах не се гордея със семейството си!-обясни и той.Докато и говореше не спираше да пипа белега на дясната с ръка с формата на сърп!

Заглавие: Re: Самият храм Нед Юни 21, 2009 12:18 am

- А какъв е този белег, освен ако въпроса не е твърде личен?! - попита Емили, като не откъсваше очи от сърпа. Имаше толкова правилна форма! Междувременно седна на земята и Кейлъб до нея. Тя държеше ръката му здраво, сякаш ако го пуснеше всеки момент щеше да изчезне, но нежно. Кожата й бе гладка и топла. Очите не спираха да блестят.