Самият храм

Заглавие: Re: Самият храм Нед Юни 21, 2009 12:53 am

-Получих го наскоро и още не съм свикнал с него!-отвърна и Джейк.
-Ако сме прекалено любопитни-кажи!-каза му Ем
-Не,не сте любопитни!-отговори им той

Заглавие: Re: Самият храм Нед Юни 21, 2009 2:23 am

- Отново липсват вълци! - ядоса се Ем. Сега Кай стисна ръката й, напомняйки й да се успокои.
- Кои липсват? - попита Джейк
- Лия и Сет! Вив, къде са Лия и Сет?

Заглавие: Re: Самият храм Нед Юни 21, 2009 2:58 am

- Ще ги извикам... момент. Лия? Сет? - Вивиан произнесе имената им както би ги казала в средностатистически разговор. Двамата веднага цъфнаха до нея. - Вече познавате Емили, Саманта и Кейлъб. Това е Джейкъб Блак. Джейк, това са Лия, която ми е полусестра, и Сет, който... е дълга история. - въздъхна Вив, когато приключи със запознаването. Перленият й глас замлъкна в очакване.
- Притно ми е . - каза Лия, както винаги тихо и смутено. - Аз съм Лия Еванеско.
- И на мен ми е приятно, аз съм Сет Клиъруотър. - каза Сет, но неговия поздрав прозвуча малко по - войнствено отколкото този на Лия. Вивиан небрежно го настъпи и зачака реакцията на Джейк. Междувременно поясни:
- Те също са вълци. -каза и пак потъна в замислено мълчание...

Заглавие: Re: Самият храм Нед Юни 21, 2009 5:56 pm

-Приятно ми е да се запозная с ..ъъ.. глутницата!-каза той като се здрависа с новодошлите.Изненада се от броя на върколаците в училището,мислеше си,че са по-малко!

Заглавие: Re: Самият храм Нед Юни 21, 2009 10:20 pm

- И аз мислех, че сме много малко. Дори не подозирах, че Вив е вълк също. Но после дойдоха моите приятели и нейните, има и няколко ученаички от 5 курсн. - погледна за един съвсем кратък миг Даркуиш. - Доста сме! - след което се обърна към директорката - Вивиан, може ли да оранизираме бал с маски... - едва довърши тя, защото Сам взе думата, подксачайки.
- Да, да направим един бал с маски в училището, за да могат да дойдат всички. Ще има много балони, музика... - Ем само направи отегчена физиономия и после се усмихна, за да не бъде научтива. Това Сам да й вземе думата се повтаряше толкова често! Но как можеше Емили да й се сърди, когато я погледне с онези ангелски очи...

Заглавие: Re: Самият храм Пон Юни 22, 2009 1:37 am

-Съгласна съм... ще се оправя скоростно със всичко, а вие само си изберете рокли и маски на свобода, защото мразя да слагам ограничения... йеееййй всички ще сме с рокли и костюми от деветнайсти век! - засмя се тя, а смехът й прозвуча като камбанка, разлюляна от вятъра. Отивам! - каза тя весело и изчезна като призрак в тъмнината...

Заглавие: Re: Самият храм Пон Юни 22, 2009 2:09 am

- Добре! Хайде на пазар! - казаха едновремено и еднакво-въодушевени Емили и Сам, след което се засмяха. Като по чудо Саманта остави Блек да се изкаже:
- Лия, Сет, Джейкъб, идвате ли с нас в града, за да купим някои други костюми, рокли и маски?

Заглавие: Re: Самият храм Пон Юни 22, 2009 2:13 am

-Разбира се!-възкликнаха Сет и Лия и зачакаха и Джейк да изкаже мнението си по въпроса.
-А междудругото,Вивиан вече успя да напазарува!-възкликна Лия през смях.-Толкова обича да тръгва преди началния изстрел...-момичето поклати глава...

Заглавие: Re: Самият храм Пон Юни 22, 2009 4:57 pm

Вървях сама през Амон. Страхотно красиво училище. Слънцето грееше прекалено силно за мен. Усетих се, че съм наближила Храма на Луната. Не трябваше да съм тук. Какво ми пука, че го виждам? Но нещо ме теглеше към него и не устоях. С трепереши ръце и крака влязох вътре. Почувствах се на мястото си, но нещо не беше наред. Бях сама. Напълно сама в това непознато красиво място.

Заглавие: Re: Самият храм Пон Юни 22, 2009 5:59 pm

Изведнъж иззад една колона се появи някой.Джейн не виждаше лицето му,защото сянката го закриваше.После той се приближи към нея.Беше Джейкъб.
-Здрасти,Джейн!-поздрави я той

Заглавие: Re: Самият храм Пон Юни 22, 2009 6:03 pm

Скочих уплашено. Е, все пак имаше някой в Храма. О... Джейкъб.
- Ъ, здрасти, Джейк! Не очаквах да те видя тук.
Наистина не очаквах. Заметнах коса назад и го попитах:
- Е, тази вечер има бал. Покани ли някой?

Заглавие: Re: Самият храм Пон Юни 22, 2009 6:09 pm

-Не,нямам дама!Преди време мислех да поканя Моли,но май няма да е много удачно!-отговори и Джейкъб

Заглавие: Re: Самият храм Пон Юни 22, 2009 6:14 pm

Засмях се. Нямало да бъде удачно...
- Защо да не бъде удачно? Не знам през какво сте преминали, но все пак.. от опит не боли, нали?
Усмихнах му се приветливо. Не очаквах, че ще бъде толкова несигурен в решението си.

Заглавие: Re: Самият храм Пон Юни 22, 2009 6:15 pm

-О,повярвай ме щеше да бъде!Нали знаеш,че тя не е върколак,а между нас имаше нещо ии ни беше трудно и на двамата!-отговори и той

Заглавие: Re: Самият храм Пон Юни 22, 2009 6:27 pm

Оооо. Ето сега ми стана ясно. Усмихнах се неловко и затворих очи.
- Сигурно е било гадно за вас.- предположих, стоейки със затворени очи.
Не чух отговор. Отворих очи и видях, че Джейкъб е изчезнал.

Заглавие: Re: Самият храм Пон Юни 22, 2009 8:15 pm

- Здрасти Джейни! - поздрави Емили, влизайки с всичките си торби за бала.
- От къде знаеш името ми? - попита леко изплашено момичето
- Прочетох мислите ти, извинявай! - извини се Блек, но лицето й все още грееше като лъчите на залязващото слънце. - Купи ли си рокля и маска и другите неща за бала?

Заглавие: Re: Самият храм Пон Юни 22, 2009 10:35 pm

Защо все изскачат от някъде? изсмях се наум.
- Ъм, да. Още вчера. Виждам, че имаш доста покупки в себе си.
Емили се засмя и извади роклята си. Подяволите, страхотна беше.
- Ехааа!- възкликнах тъпо и се изчервих.
- Ако искаш да отиваме към бала?!- предложи тя.
- Да, само минутка.
Призовах дрехите си и се облякох направо в Храма. Емили ме гледаше очудено и се засмя.
- Да му се невиди...- смееше се тя.
- Да, така, готова съм- разхилих се и аз и двете се запътихме към Балната зала.

Заглавие: Re: Самият храм Чет Юли 16, 2009 11:37 pm

Исках да се усамотя от всичкото това объркване след бала. Не знаех какво беше нещото, нито защо се опита да ме убие. А аз убих Итън. Измъчих се докато го изхвърля от мислите си. Умът ми остана празен.
"Мисля, че ме харесва...", "Ох, колко я мразя!", "Защо трябваше да ме изпита днес?", "Уф, къде ми е учебника...". Всичко това бяха мислите на минаващите тийнейджъри, ни най-малко подозиращи за съществуването на Храма. Замислих се колко глупави, но същевременно нормални мисли имат и ми се прииска да съм като тях. Нормално 15 годишно дете. С нормален живот, нормални спомени. Просто нормална. Както в детската градина. Всичко да бъде лесно и просто. Като дишането.
Умът ми се рееше безцелно из небитието. Ако някой се опиташе да прочете мислите ми, щеше да остане изключително объркан. Тъмнина, с изключение на няколко малки проблясъци, като сцени от миналото. Итън, гората... подяволите, трябва да се отърся от всичко това! Не мога вечно да живея със спомените. Ще стана изгнаник. Самата мисъл ме накара да се засмея.
Усетих присъствието на някой в Храма. Тъкмо малко щях да се разведря.
- Емили? Вив? Джейкъб?
Никой не отговори. Това бе странно. Надигнах се предпазливо, опитвайки се да не вдигам шум. Тогава го чух.
- Ехо? Има ли някой?- Звънкия глас ме упои и ме накара да искам да се приближа. Сведох поглед и отново го чух.- Здравей.
Вдигнах глава в посока на гласа и го видях. Не можех да откъсна очи от него. Сини, пронизващи ме очи, тъмна коса и тяло... какво тяло само. Част от ума ми се засмя, а другата бе напълно запленена от момчето. Не можех да усетя тялото си. Единственото, което ме държеше беше той.

Заглавие: Re: Самият храм Сря Юли 29, 2009 12:11 am

Влязох в Храма.Бе много красиво място.Не бях виждала Едуард от отдавна и...и той ми липсваше.Не знаех къде е.Вървях,съсипана,отчаяна.Седнах на пода е сложих глава на коленете си.Не знаех какво да равя.Толкова ми липсваше.Тогава чух гласове и бързо станах,залепих жизнерадостната си усмивка на лицето и се скрих зад голяма колона така,че да не ме видят.Когато се скрих обаче,видях Едуард.
-Едуард!-извиках шастлива.
-Тихо,нали не искаш да те чуят?
-Те вече ме чуха.-поправих го.
Едуард млъкна.
-Какво правиш?-попитах го.
-Трябва да тръгвме.-светкавичо каза той и ме сложи на гърба си.Започна да бяга.
-Но какво става?
Бяхме навън.Надявах се да ми отговори.
-Ами,чули са те.-най-накрая каза той,а усмивката му ме накара да се разтопя.
-Нека влезнем отново.-настоях аз и тропнах с крак.
-Добре,ще се видим по-късно.
Влязох.Там видях момиче,което мисля,че се казваше Джейн.Усмихнах се насилно и се представих.
-Здравей,аз съм Джесика.Извинявай,че те стреснах...-извиних се и погледнах момичето.