Eзерото

Заглавие: Re: Eзерото Пон Юни 01, 2009 4:04 am

Селена избяга в гората.Огромния масивен звяр премачкваше всяко растение,попаднало под лапите му.Така беше по-добре.По-безболезнено.Лесно.Нямаше да боли.Вълкът се изстреля като призрак през гората.Мъката и гневът караха момичето да тича все по-бързо,докато образът й вече почти се размазваше.По-бързо и от стрела-най-бързия куршум,изстрелян някога.Четиристотин километра изчезнаха под лапите й за секунди.Тогава нещо препречи пътя й-някой с къса коса,вероятно момче,очите на вълчицата бяха сведени надолу и тя не виждаше добре...

Заглавие: Re: Eзерото Пет Юни 19, 2009 6:38 pm

Алис вървеше бавно, и стигна до езерото.Котето се моташе в краката и и мъркаше доволно.Алис седна пред езерото, и се вгледа в него.Момичето въздъхна и се вгледа в небето.Явно все така щеше да прекарва дните си тук.

Заглавие: Re: Eзерото Пет Юли 31, 2009 4:02 am

Бавно вървейки през тъмната нощ, зареяна в красотата на езерото, си мислех как съм успяла да се отделя от Джеймс. В последните няколко дни бяхме неразделни.
Колкото и да се опитвах да мисля за него, при гледката която се откри- не можех. От самото езеро като че ли струеше прочутата рубинено-червена светлина. Всичко това бе прекалено злокобно... потръпнах. А след това се очудих. Откога не ми се бе случвало да потръпна от страх. Или може би от вълнение... и аз самата не знаех.
Облегнах се на ствола на едно дърво, като оставих краката ми да се свлекат, все едно падам по задник. [wtf?] Погледнах вталената си рокля, след това сребристите обувки. Не ми пукаше особено, но все пак държах на външния си вид. Оставаше малко до полунощ, така че Тя трябваше да дойде. Очаквах Я с нетърпение.

Заглавие: Re: Eзерото Пет Юли 31, 2009 4:12 am

Трополене и свличане на камъни и пръс, тихо изохкване... смъкнах се тромаво на поляната край тъмното езеро. Бях облечена с дълга черна рокля както обикновено, косата ми беше вързана в златист кок, а с грима не си бях дала особено много труд, защо да го правя като отивам на езерото? Тогава я видях, загледана във водата.
- Джейн? - звънливия ми глас прозвуча леко наивно, като на дете, видяло подарък под коледната елха. - Здравей.

Заглавие: Re: Eзерото Пет Юли 31, 2009 4:22 am

- Хеееей, Вив! Точна както винаги.- В гласа ми пролича усмивка.- Уаау! Малко си рошава, но си страшна мацка!
Засмях се на глупостта за "мацката", която казах и видях, че Вивиан се усмихва. Определено не можех да я опиша като "мацка". За мен това не е благоприятна дума за същество като Вивиан Денали. Косата й бе оформена в красив кок, беше с черна рокля като мен, но нейната бе с далеч по-сложна кройка от моята. Обичах да я сърцезавам, защото първо, че не ужасно красива, второ, че ми вдъхваше спокойствие и сигурност.
- Вив? Как са Меган, Артур... знаеш, семейството ти?
Винаги, когато съм притеснена, хапя устната си. Прекалено дразнещ знак, защо точно сега трябваше да го направя?!

Заглавие: Re: Eзерото Пет Юли 31, 2009 4:27 am

Въздъхнах.
- Ами след малко проблеми с баща ми в Ада вече всички сме добре, освен вероятно племенницата ми Ренесме, която ще трябва да защитавам, защото той иска да я убие. Смята я за... опасна. - Ха, опасна! На мен лично ми беше трудно да я опрелича като такава. На челото ми се появи малка бръчица. - А ти как си? Оправи ли се от случката с... Итън? - попитах, може би имах решение на проблема... беше минало съвсем малко време...

Заглавие: Re: Eзерото Пет Юли 31, 2009 5:52 am

Замръзнах на място. Пак ли.
- Ох, защо твоя баща просто не те остави на мира?- ядосах се аз и набръчих чело.
- И аз това се питам- тъжно добави Вивиан, но се окопити. Не обичаше да изглежда уязвима.
- А ако става дума за Ренесме, знаеш че ще помогна да я защитите. Не мога да стоя без да не направя нещо.
Вив признателно сведе глава.
- Благодаря ти, все пак. Така и не ми отговори на въпроса...- добави тя и ми се усмихна окуражително.
Сведох глава, сякаш някой бе сложил отгоре ми голям камък. Все още не съм го преодоляла, по дяволите...
- Ъм... мисля, че съм добре- отговорих й тихо.
- Стига, Джейни! Просто трябва да поговориш с някого. Нали се сещаш, че мога да чета мисли?! Ясно виждам, че не си добре. Хайде, говори с мен.
Въздъхнах. Товарът все още ми тежеше.
- Как мислиш се чувствам, след като убих най-добрия си приятел по вина на някакво гадно същество. По каква причина се трансформирах и аз не знам.
Вивиан седеше и ме гледаше, все едно тя е виновна. Какво става, Вив?
- Джейн, вината наистина е моя. Т-това същество... това беше баща ми. Той има силата да кара свръх-естествените същества да се покажат такива, каквито са, за да знае с какво се бори. Той беше дошъл за мен... аз съм виновна, Джейн!
- Стига, стига... много добре знаеш, че вината не е в теб. Баща ти е тъпак. Кхъм, извинявай.
Поне успях да я засмея.
- Нека да говорим на друга тема... Как е Едуард?- заинтересовах се, знаейки, че ще я отделя от предишната тема.
- О, ами добре е. Как да е иначе?- засмя се Вив и ме погледна лукаво.- А, как му беше името... Джеймс? Той как е? Успя ли да се отдели за малко от теб?
- Оо... значи знаеш- засрамих се аз.
- Разбира се, че знам. Отдалече личи.
Сведох глава, цялата червена. Товарът го нямаше, но почти го усещах. Знаех, че няма да го премахна напълно.
- Ами, добре е... така, леко не можем един без друг.. ама ще се оправим!
Двете с Вивиан се засмяхме и продължихме да говорим. Прегърнах я и се схуших в нея.

P.S. Миме, ето ти големия пост. Хич не е голям, ама ми се изчерпаха идеите. Айде, ти давай.

Заглавие: Re: Eзерото Пет Юли 31, 2009 2:00 pm

-Разбирам те. - промълвих. Изведнъж ми хрумна блестяща идея. Не бях сигурна, че ще проработи, но защо пък не? И преди ми се бяха случвали подобни откачени неща, така че вероятно щях да се справя. Събрах сили да го кажа, макар да знаех, че първоначално сигурно, ще й е много тежко. Но поне трябваше да опитам. Вината беше моя, или поне като такава я приемах, и трябваше аз да поправя стореното. Отърсих се от тези мисли и попитах, наполовина несигурно, наполовина плахо:
- Междудругото, мисля, че мога да направя нещо за приятеля ти... Итън. Но не съм съвсем убедена. Поне при Моли се получаваше... вероятно и сега ще стане. Но не мисля, че ще е добре да идваш, защото гледката няма да е приятна. Поне не в началото. Под нещо имам предвид че вероятно ще мога да... го върна към живота. - завърших, все още леко несигурно...

P.S. Поста си ти е супер, аз рядко пиша нещо дълго... сегашното е върха на гениалноста *ирония*...

Заглавие: Re: Eзерото Нед Авг 02, 2009 4:41 am

Замръзнах на място. Имах чувството, че Вивиан ме е фраснала с нещо по главата.
- Не.
Вив се ококори до такава степен, че тънките й вежди се скриха в косата й.
- Не? Не искаш ли отново да бъдеш с Итън, Джейн?- попита ме с разтреперан глас тя. Поклатих глава. Вивиан отново зяпна.
- Не, Вивиан. Не, че не искам да го видя, просто е прекалено сложно. Родителите му как ще реагират? Аз как ще реагирам? Той как ще постъпи... не, Вивиан, не мога да търпя толкова много болка.
Гласът ми заглъхна и изтрих невидимата за Вив сълза. Усетих нечия топла ръка, но знаех, че не е на Вивиан.